Тук Заглоба мушна Володиовски в хълбока, а той погледна, мръдна мустачки, очите му светнаха, но веднага се засрами, опомни се и като сведе глава, каза след кратко мълчание:
— Memento mori!
А Заглоба го хвана отново за шията.
— Щом ме обичаш, щом ме уважаваш, per amicitiam nostram58, ожени се! Толкова чудесни девойки има, ожени се!
Брат Йежи погледна слисан приятеля си. Пан Заглоба не можеше да е пиян, защото много пъти бе изпивал три пъти по толкова, без да му личи, значи говореше това само защото се беше разчувствал. Но всяка подобна мисъл беше сега толкова далече от ума на пан Михал, че в първия миг изумлението му надделя неговото възмущение.
Но после погледна сурово Заглоба в очите и попита:
— Да не те е хванало виното, ваша милост?
— От все сърце ти казвам: ожени се!
Пан Володиовски го погледна още по-сурово:
— Memento mori!
Но Заглоба не се предаваше лесно.
— Михале, ако ме обичаш, направи го заради мене и плюй на това твое „memento“. Repeto59, че ще постъпиш, както поискаш, но аз мисля така: нека всеки служи на Бога с това, за което го е създал, а тебе те е създал за рапирата и тук се е проявила неговата воля, щом ти е дал да постигнеш такова съвършенство в това изкуство. А ако искаше да те има като духовник, тогава щеше да те надари със съвсем друг ум и да насочи сърцето ти към книгите и латинския. Забележи също, че светците войници се ползват на небето с не по-малко уважение от светците монаси и в походи срещу армията на пъкъла ходят, и praemia60 от ръцете божии получават, когато се връщат с взети знамена… Всичко това е вярно, не отричаш, нали?
— Не отричам и зная, че мъчно човек може да излезе наглава с ума на ваша милост; но и ти, ваша милост, няма да отречеш, че храната за скръбта е по-добра в манастира, отколкото в света.
— О, щом е по-добра там, толкова повече трябва vitare61 манастирите поради скръбта си. Глупец е тоя, който храни скърбите, вместо да ги държи гладни, та тия зверове да пукнат час по-скоро!
Пан Володиовски не намери веднага какво да възрази, та замълча и едва след малко се обади със скръбен глас:
— Не ми споменавай за женитба, ваша милост, защото такива споменавания само отново будят мъка в сърцето. Някогашното желание също го няма, то изтече заедно със сълзите, а и годините ми вече не са за такова нещо. Ето че и косата ми започна да оредява! Четирийсет и две години, а двайсет и пет във военни походи, това не е шега, не е!
— Боже, не го наказвай за богохулство! Четирийсет и две години! Тю! Аз нося на гърба си повече от два пъти по толкова и пак понякога трябва да се бия с камшик, за да изтупам огъня от кръвта си, както праха от дрехите. Уважавай паметта на оная сладка покойница, Михале! Значи за нея беше добър, а за другите си евтин, стар?
— Стига, ваша милост! Стига, ваша милост! — обади се Володиовски с болезнен глас.
И сълзи потекоха по мустачките му.
— Няма да кажа нито дума повече! — рече Заглоба. — Дай ми само честно рицарско обещание, че каквото и да излезе с Кетлинг, един месец ще останеш с нас. Ще трябва да видиш и Скшетуски… А ако после пожелаеш да се върнеш под расото, никой няма да ти прави импедименти.
— Давам дума! — каза пан Михал.
И веднага заговориха за нещо друго. Пан Заглоба започна да разказва за конвокациите, как повдигнал въпроса за „руги“ срещу княз Богуслав и за случката с Кетлинг.
Понякога обаче прекъсваше разказа си и потъваше в мислите си. Те обаче трябва да бяха весели мисли, защото от време на време се плясваше с ръце по коленете и повтаряше:
— Хайде, хоп! Хайде, хоп!
Но колкото повече се приближаваха до Мокотов, по лицето на пан Заглоба почна да се появява някакво безпокойство. Внезапно той се обърна към Володиовски и каза:
— Помниш ли? Ти даде честна дума, че каквото и да излезе с Кетлинг, един месец ще останеш с нас!
— Дадох и ще остана — отговори Володиовски.
— Ето и дома на Кетлинг! — възкликна Заглоба. — Чудесно живее!
После викна на коларя:
— Я заплющи с камшика. Празник ще има днес в тая къща! Чуха се силни изплющявания на камшик. И колата още не беше минала през портата, когато от трема изскочиха няколко шляхтичи, познати на пан Михал; между тях бяха и негови стари другари от времето на буната на Хмелницки, и млади приятели от последно време, например пан Вашилевски и пан Нововейски, деца още, но пламенни рицари, които още в юношеска възраст бяха избягали от училище и от няколко години воюваха под командването на пан Володиовски. Тях малкият рицар обичаше безкрайно много.