Четирийсет и трета глава
Но ето че още същия ден им дойде сигурна, както смятаха, помощ в лицето на неочаквани и безкрайно мили гости. Надвечер пристигнаха без никакво предупреждение семейство Кетлинг. Щом ги видяха, в Хрептьов настана неописуема радост и изумление; а те, като узнаха от първия въпрос, че Баша е вече на оздравяване, също се зарадваха извънредно много. Кшиша веднага се втурна в стаичката и в същия момент писканията и възгласите, които се чуха оттам, съобщиха на рицарите за щастието на Баша.
Кетлинг и Володиовски дълго се държаха в прегръдките си, като ту се отделяха един от друг според дължината на ръцете им, ту отново се стискаха в прегръдка.
— За Бога! — каза малкият рицар. — Кетлинг! Хетмански жезъл по-малко би ме зарадвал, отколкото ти!… Но какво правиш по тия места?
— Пан хетманът ме направи началник на каменецката артилерия — отговори Кетлинг, — та пристигнахме с жената в Каменец. Там узнахме за бедите, които ви сполетели, и веднага тръгнахме за Хрептьов. Слава Богу, мой Михале, че всичко се е свършило благополучно. Ние пътувахме с голяма мъка и неувереност, защото още не знаехме дали идваме тук за радост, или за тъга…
— За радост, за радост! — намеси се пан Заглоба.
— Как се случи всичко това? — попита Кетлинг.
Малкият рицар и пан Заглоба почнаха да разказват в надпревара, а Кетлинг слушаше, издигаше очи и ръце нагоре и се възхищаваше от храбростта на Баша.
След като се наприказваха до насита, малкият рицар взе да разпитва Кетлинг какво бе станало с него, а той заразправя подробно. След сватбата живеели на границата с Курландия. Чувствали се толкова добре един с друг, че и в рая не би могло да им бъде по-хубаво. Когато се женел за Кшиша, Кетлинг отлично знаел, че взема „свръхземно същество“, и това си мнение не променил досега.
След тоя израз пан Заглоба и пан Володиовски си спомниха някогашния Кетлинг, който винаги се изразяваше изискано и възвишено, и отново започнаха да го прегръщат, а когато наситиха достатъчно приятелството си с тия прегръдки, старият шляхтич попита:
— Но дали на това свръхземно същество не се случи някакъв земен casus220, който рита с крака и с пръст търси зъбите си в устата?
— Бог ни даде син! — отговори Кетлинг. — А сега отново…
— Забелязах — прекъсна го Заглоба. — А тук у нас всичко е постарому!
При тия думи той впи здравото си око в малкия рицар, а пан Михал току започна да мърда мустачки.
По-нататъшният разговор бе прекъснат от влизането на Кшиша, която се появи на вратата и каза:
— Башка моли.
Веднага всички тръгнаха към стаичката и там започнаха нови приветствия. Кетлинг целуваше ръцете на Баша, Володиовски пък на Кшиша и всички се оглеждаха взаимно като хора, които не са се виждали отдавна.
Кетлинг не се беше променил почти никак; само косата му беше ниско остригана и това го правеше да изглежда по-млад; Кшиша обаче беше променена извънредно много, поне засега. Тя не беше така нежна и стройна, както по-рано, а лицето й беше по-бледо, поради което мъхът над устата й изглеждаше по-тъмен. Останали й бяха само някогашните прекрасни очи с безкрайно дълги мигли и някогашното добродушно лице. Но чертите й, в миналото толкова чудни, бяха загубили старата си нежност. Наистина това можеше да бъде временно, но все пак Володиовски я гледаше и като я сравняваше със своята Башка, си казваше неволно:
„Божичко! Как съм могъл да бъда влюбен в нея там, където двете бяха заедно? Къде са ми били очите?“
Напротив, Баша се струваше на Кетлинг прекрасна. А и беше прекрасна със своята руса немирна коса, паднала върху веждите, с кожата си, която си бе позагубила руменината и след болестта бе заприличала на листче от бяла роза. Сега обаче лицето й, леко заруменено от радостта, и нежните й ноздри се движеха бързо. Тя изглеждаше толкова млада, почти дете, и на пръв поглед можеше да се сметне, че е с десет години по-млада от жената на Кетлинг.
Но нейната хубост подейства на чувствителния Кетлинг само по такъв начин, че той започна с още по-голяма нежност да мисли за жена си, понеже се чувстваше виновен пред нея.
Двете жени си бяха вече казали всичко, което можеше да се каже за кратко време, и сега цялата компания, насядала около леглото на Баша, започна да си спомня старите времена. Но тоя разговор някак не вървеше, защото в тия стари времена имаше разни неудобни за говорене моменти: това беше интимността между пан Михал и Кшиша, равнодушието на малкия рицар към любимата сега Башка и разните обричания, и разните отчаяния. Пребиваването в дома на Кетлинг имаше за всички своя чар и беше оставило след себе си прелестен спомен, но беше неудобно да се говори за него.