— За Бога, какво чувам! — извика Володиовски. — Ти, ваша милост пани, искаш да останеш в една крепост, която непременно ще бъде обсадена, и то от съвсем див неприятел. Аз не бих възразил, ако войната щеше да бъде с някакъв културен неприятел, но тук ще имаме работа с варвари. Ти знаеш ли, ваша милост, какво значи превзет град? Какво е това турски или татарски плен? На ушите си не мога да повярвам!
— И все пак другояче няма да бъде! — отговори Кшиша.
— Кетлинг! — извика малкият рицар отчаян. — И ти ли си се оставил вече да ти стъпят на шията? Човече, имай малко милост в сърцето си!
— Ние разисквахме дълго — отговори Кетлинг — и се стигна до това.
— И нашият син е вече в Каменец под грижите на една моя роднина. Нима Каменец непременно ще бъде превзет?
Тук Кшиша повдигна спокойните си очи нагоре.
— Бог е по-силен и от турчина, няма да ни излъже в нашето доверие! А понеже съм се заклела пред мъжа си, че няма да го напусна до смъртта, моето място е при него.
Малкият рицар се силно смути, защото той очакваше съвсем друго от Кшиша.
А Баша, която още от самото начало на разговора бе разбрала какво цели Володиовски, се усмихваше хитро, а сега впи в него пронизителните си очички и каза:
— Михале, чуваш ли?
— Башка! Ти ще мируваш ли?! — извика малкият рицар страшно смутен.
След тия думи той започна да хвърля отчаяни погледи към пан Заглоба, сякаш от него чакаше спасение, но той, изменникът му с изменник, стана внезапно и рече:
— Ще трябва да се помисли за нещо за хапване, защото не само с думи живее човек.
И излезе от стаичката.
Пан Михал се затече подир него и му препречи пътя.
— Е, и какво сега? — запита Заглоба.
— Как какво?
— Дявол да я вземе тая Кшиша! Боже мой, как няма да загине тая Жечпосполита, когато жените управляват в нея!…
— Нищо ли няма да измислиш, ваша милост?
— Какво ще ти измисля, като се боиш от жена си? Накарай ковача да те подкове — това е!
Четирийсет и четвърта глава
Кетлингови гостуваха около три седмици. След като изтече това време, Баша се опитваше да стане от леглото, но се видя, че още не може да се държи на крака. Здравето й се възвръщаше по-бързо от силите и лекарят й заповяда да лежи, докато те не се възстановят напълно.
А в това време настъпи пролет. Най-напред откъм Дивите поля и Черно море задуха силен и топъл вятър, който изпораздра и разръфа облачната завеса като прогнило от старост рухо222, а после започна да гони и пръска тия облаци по небето, както овчарско куче разгонва и пръска стадата овце. Понесените от него облаци често пъти обливаха земята с обилен дъжд от едри като дренки капки. Разтопените остатъци от сняг и лед образуваха езера по равната степ; от храсталаците взеха да се стичат струички вода, потоците по дъното на долищата придойдоха и всичко това се носеше към Днестър с шум, врява и вик, също както децата тичат радостни към майка си.
Между разкъсаните облаци час по час се показваше слънцето, светло, подмладено и някак мокро, сякаш окъпано в тая водна шир.
После светлозелените стъбълца на тревата захванаха да се показват от размекнатата земя; тънките клонки на дърветата и храстите набъбнаха от изобилни пъпки. Слънцето грееше все по-силно; по небето се появиха птичи ята; жерави, диви гъски, щъркели, после вятърът започна да докарва цели облаци от лястовици; жаби закрякаха като грамаден хор в затоплената вода; дребните сиви птички се разпяха до забрава — и през иглолистните и широколистни гори, през степта и долищата се понесе силен ек, сякаш цялата природа крещеше от радост и унес:
— Пролет! Уха! Пролет!
Но за тия нещастни краища пролетта носеше траур, а не радост, смърт, а не живот. Няколко дни след заминаването на Кетлингови малкият рицар получи следното съобщение от пан Мишлишевски:
„На Кучункаурийските ливади се събира все повече войска. Султанът е изпратил значителни пълчища в Крим. Ханът с петдесетхилядна орда иде на помощ на Дорошенко. Щом водите обсъхнат, цялата тази маса ще тръгне по черния223 и кучманския път. Дано Бог се смили над Жечпосполита!“
Володиовски изпрати веднага своя слуга Пентка с тая новина при хетмана.
Самият той обаче не бързаше да напусне Хрептьов. Първо, като войник той не можеше да изостави тази станица без хетманска заповед, после, твърде много години беше прекарал в разправии с татарите, та знаеше, че чамбулите няма да тръгнат толкова скоро. Водите още не бяха се оттеглили, тревата не бе израсла достатъчно, а и казаците още се намираха по своите зимни селища. Турците малкият рицар очакваше едва през лятото, защото, макар вече да се събираха при Адрианопол, все пак такъв грамаден обоз, такива маси от войска, от прислуга, товари, коне, камили и биволи можеха да се движат извънредно бавно. Леките татарски конни части можеха да се очакват по-рано, в края на април или началото на май. Наистина преди главната сила, която броеше десетки хиляди бойци, винаги върху страната връхлитаха отделни чамбули и по-малки или по-големи шайки, както отделните капки дъжд падат преди същинския порой. Но малкият рицар не се страхуваше от тях. Дори елитна татарска конна част не беше в състояние да се противопостави на открито поле срещу конницата на Жечпосполита, та какво остава за такива банди, които при самата вест за приближаването на войска се пръскаха като прах пред вятър.