Във всеки случай имаше доста време, а дори и да не стигнеше, пан Володиовски не би имал нищо против да се сблъска с някои чамбули и да ги срази така болезнено, че да го помнят цял живот.
Той беше войник по плът и кръв, войник по професия, затова близостта на войната будеше у него жажда за неприятелска кръв, а едновременно му възвръщаше спокойствието.
Пан Заглоба, макар през дългия си живот да беше вече напълно обръгнал на големите опасности, беше по-малко спокоен. При внезапни случаи той умееше да прояви смелост; по-право, той си я беше създал в себе си чрез дългата, макар и често пъти неволна практика и през живота си беше нанесъл значителни победи, обаче винаги първата вест за военна опасност му правеше силно впечатление. Но когато малкият рицар му изложи своето гледище, и той доби по-добро настроение, дори започна да ругае целия Изток и да му се заканва.
— Когато християнски нации воюват помежду си — казваше той, — и Господ Иисус е тъжен, и всички светии се чешат по главата, защото обикновено бива така — загрижен ли е господарят, загрижени са и слугите; но който бие турчина, не може да направи нещо по-приятно за небето. От една духовна персона съм чувал, че на светците просто им се повдига, когато видят тия кучешки братя, поради това небесната храна и пития не им се услаждат и дори вечното им блаженство се разваля.
— Навярно ще да е така — отговори малкият рицар. — Само че турската мощ е безкрайно голяма, а нашата войска можеш да я побереш в шепата си.
— Но те няма да превземат цялата Жечпосполита я. Малко ли беше силен Carolus Gustavus? По онова време имаше война и със септентрионите224, и с казаците, и с Ракочи225, и с електора226 — а къде са те днес? Чак в техните краища отнесохме огън и меч…
— Това е вярно. Лично аз не бих се страхувал от тая война, особено защото — както съм казвал — трябва да направя нещо значително, за да се отплатя на Господ Иисус и пресветата Дева за милосърдието им към Башка. Дано само Бог ми даде удобен случай!… Но аз мисля за тия земи, които, по всичко изглежда, ще минат, макар и временно, заедно с Каменец в погански ръце. Представи си, ваша милост, какво опозоряване на божиите черкви ще бъде и какъв гнет за християнското население!
— Само за казаците не ми приказвай! Негодници! Те вдигнаха ръка срещу майка си, нека ги сполети онова, което си търсят сами. Най-важното е Каменец да удържи! Как мислиш, Михале, ще удържи ли?
— Мисля, че пан подолският генерал не го е укрепил, както трябва, а и гражданите, осигурени от местоположението, не са направили онова, което бяха длъжни. Кетлинг казваше, че там пристигнали полковете на епископ Тшебицки, които били много добре екипирани. За Бога! Ние издържахме при Збараж само зад един много слаб насип срещу също така изключително голяма сила, би трябвало да удържим и сега, защото Каменец е орлово гнездо…
— Ех! Орлово гнездо — но не се знае дали в него ще се намери орел, какъвто беше Вишньовецки, или само някаква врана. Ти познаваш ли подолския генерал?
— Богат пан и добър войник, но малко небрежен.
— Зная, познавам го. Неведнъж съм го укорявал за това. Пановете Потоцки искаха навремето да замина с него в чужбина заради образованието му, та покрай мене да се научи на изискани маниери. Но аз казах: „Няма да замина, защото е отпуснат, защото нито един негов ботуш няма две уши и по дворците ще ходи с моите, а сахтиянът е скъп.“ После при Мария Людвика ходеше като французите, но чорапите му непрекъснато падаха и прасците му бяха все голи. Той не може и вода да носи на Вишньовецки!
— Каменецките жълтогащници227 също се страхуват много от обсадата, защото търговията им ще спре. Те биха предпочели да бъдат под турчина, стига да не затварят дюкяните си.
227
Презрително название на гражданите в Полша, които носели жълти конопени дрехи. — Бел.прев.