— Негодници! — каза Заглоба.
И двамата с малкия рицар се замислиха дълбоко върху бъдещата съдба на Каменец; освен това те мислеха и за Баша, която ще трябва да сподели съдбата на всички жители, ако крепостта бъде превзета.
Но след малко пан Заглоба се удари по челото.
— Я виж! — каза той. — Защо сме се загрижили ние така? Ами за какво ни е дотрябвало да отиваме в тоя въшкав Каменец и да се затваряме там? Не е ли по-добре за тебе да отидеш при хетмана и да действаш срещу неприятеля на бойното поле? В такъв случай Башка няма да се запише в хоронгва я и ще трябва да замине за някъде, но не за Каменец, а някъде далече, ако щеш при Скшетуски. Михале! Бог гледа в сърцето ми и вижда какво голямо желание имам да се бия с поганците, но за тебе и за Башка ще направя това и ще я откарам.
— Благодаря ти, ваша милост — отговори малкият рицар. — Ако аз не бъда в Каменец, и Башка няма да настоява да отиде там, но какво ще правим, ако дойде заповед от хетмана?
— Какво ще правиш, като дойде заповед ли?… Да ги вземе дяволът всички тия заповеди!… Какво ще правиш ли?… Чакай! Започвам да мисля по-ясно. Трябва да изпревариш заповедта!
— Как така?
— Пиши веднага на пан Собески, уж че му съобщаваш новини, а накрая кажи, че coram228 на близката война поради обичта, която чувстваш към него, би искал да бъдеш при неговата особа и да действаш на бойното поле. За Бога! Това е отлична мисъл! Защото, първо, немислимо е такъв преследвач като тебе да бъде затворен зад стените, вместо да се бие на полето, и, второ, за това писмо хетманът ще те обикне още повече и ще пожелае да те има при себе си. Той също така ще се нуждае от верни войници… Слушай само: ако Каменец се защити, славата ще падне върху подолския генерал, а каквото покажеш ти на бойното поле, то ще отиде за слава на хетмана. Не се страхувай! Хетманът няма да те даде на генерала. По-скоро ще даде някого другиго, но тебе или мене няма да даде!… Пиши писмо! Напомни му за себе си! Ех! Умът ми заслужава нещо по-хубаво, а не да го кълват кокошки по бунищата! Михале! Да пийнем ли нещо по тоя случай, а?! Пиши писмо!
Володиовски наистина се зарадва много; той прегърна пан Заглоба и като помисли малко, каза:
— И при това няма да измамя нито Господа-Бога, нито отечеството, нито хетмана, защото не ще и дума, че на бойното поле ще мога да се проявя много повече. От сърце ти благодаря, ваша милост. И аз мисля, че хетманът ще пожелае да ме има под ръка, особено след като му пиша. Но за да не оставя и Каменец, знаеш ли какво ще направя, ваша милост? Ще екипирам с мои средства малко пехота и ще я пратя в Каменец. И това ще пиша веднага на хетмана.
— Още по-добре! Но откъде ще вземеш хора, Михале?
— В подземията имам около четирийсет разбойници и обирници, тях ще взема. Колкото пъти заповядвах да обесят някого, Башка винаги ме молеше да му подаря живота и много пъти вече ме е съветвала да направя от тия разбойници войници. Не исках, защото беше необходим пример. Но сега войната е пред нас и всичко може. Те са здравеняци, вече мирисали барут. Ще обявя освен това, че който доброволно дойде от долищата или скривалищата и се запише във войската, ще му бъдат простени досегашните престъпления. Ще се съберат около стотина души… Башка също ще бъде доволна. Голямо бреме свали от сърцето ми, ваша милост!…
И още същия ден малкият рицар изпрати нов пратеник до хетмана, а на разбойниците обяви милост и помилване, ако постъпят в пехотата. Те се съгласиха с радост и обещаха да привлекат и други. Баша се зарадва безкрайно много. Докараха шивачи от Ушица, от Каменец и откъдето можеше, за да шият униформи. Някогашните разбойници се обучаваха на хрептьовския плац, а пан Володиовски се радваше в сърцето си при мисълта, че самият той ще действа на бойното поле срещу нападателя, че няма да изложи жена си на опасностите от обсадата, а на Каменец и отечеството ще окаже значителна услуга.
Тая дейност продължи няколко седмици, докато една вечер пратеникът се върна с писмо от пан хетмана Собески.
Хетманът пишеше следното:
„Скъпи мой и мили ми Володиовски! Аз ще ти остана много благодарен, а и отечеството трябва да ти бъде благодарно, че ми изпращаш всички новини толкова бързо. И от другаде имам вести, че в Кучункаури се е събрала страшна сила; заедно с ордата ще са около триста хиляди души. Ордата ще тръгне всеки момент. Султанът не се интересува от нищо друго толкова, колкото от Каменец. Предателите липковци ще покажат на турците всички пътища и ще ги осведомят за Каменец. Надявам се, че Бог ще предостави оная змия Тухайбейович в твоите ръце или в ръцете на Нововейски, заради нещастието на когото искрено страдам. Ouod attinet229 до това да бъдеш при мене, Бог вижда, че много бих се радвал, но това е невъзможно. Пан подолският генерал проявяваше към мене много добри чувства след избора, а аз искам да му дам най-добрия воин, защото държа за каменецката крепост като за зеницата на окото си. Там ще има много хора, които са опитали войната веднъж или два пъти през живота си, но все едно, че някой е ял някога по-особена гозба и после я споменава през целия си живот; а човек, който я е ял като ежедневен хляб и който би могъл да помогне със съвет поради големия си опит — няма да има или ако има такива, те ще бъдат без нужния авторитет. Затова те изпращам там, понеже Кетлинг е добър войник, но по-малко известен, а тамошната шляхта ще е с очи, обърнати към тебе, и мисля, че макар някой друг да бъде командир, пак каквото ти кажеш, ще го послушат с готовност. Службата в Каменец може да бъде опасна, но ние вече сме свикнали да се мокрим от такъв дъжд, пред който другите се крият. За нас е достатъчна славата и да ни помнят с благодарност, но главното нещо е отечеството, за спасението на което не е нужно да те увещавам.“