Затова, щом се здрависа с Кетлинг, веднага протегна ръце към малкия рицар, а когато той се приближи и прегърна му коленете, стисна му главата в шепите си.
— Е, стари войниче! — каза той. — Божията ръка те притисна към земята, но тя ще те вдигне и утеши… Бог е с тебе! А ти вече ще останеш с нас.
Ридание разтърси гърдите на пан Михал.
— Ще остана! — каза той всред сълзи.
— Това е хубаво, такива ми са необходими колкото е възможно повече! А сега, стари другари, нека си спомним ония времена, когато в украинските степи под шатри сядахме на пир. Добре ми е между вас! Хайде, домакине, давай!
— Vivat Joannes dux!63 — викнаха всички гласове.
Пирът започна и продължи много.
На другия ден пан хетманът изпрати за Володиовски един много скъп дорест турски кон.
Шеста глава
Кетлинг и Володиовски си обещаваха, щом се удаде случай, отново да яздят стреме до стреме, край един огън да сядат, с глави върху едно седло да спят.
Но вместо това случаят ги раздели само една седмица след тяхната среща. От Курландия пристигна пратеник със съобщение, че оня Хаслинг, който беше осиновил младия шотландец и го бе дарил с богатство, сега внезапно заболял и много искал да види осиновения си син. Младият рицар не се колеба; яхна коня и замина.
Преди заминаването си той помоли пан Заглоба и Володиовски да смятат неговия дом за свой и да живеят в него, докато им омръзне.
— Може би Скшетуски и жена му ще дойдат — казваше той. — Когато дойде време за избора на крал, той сигурно ще пристигне поне сам; но дори да бъде с всичките си деца, ще се намери тук място за цялото семейство. Аз нямам никакви роднини, пък дори братя да имах, те нямаше да ми бъдат по-близки от вас.
Заглоба беше особено доволен от тая покана, защото в Кетлинговия дом му беше много удобно, но тя беше добре дошла и за пан Михал.
Наистина Скшетуски не дойдоха, но вместо тях съобщиха, че е пристигнала сестрата на Володиовски, която беше женена за пан Маковецки, латичовски столник.64 Неин пратеник отишъл при хетмана да пита дали някой от придворните не знае нещо за малкия рицар. Естествено, веднага му посочили къщата на Кетлинг.
Володиовски много се зарадва, защото бяха минали години, откак не беше виждал сестра си, а като узна, че поради липса на по-добра странноприемница е спряла в една бедна къщурка в Рибаки, веднага се затече да я покани у дома на Кетлинг.
Здрачаваше се вече, когато пристигна при нея, но веднага я позна, при все че в стаята с нея се намираха и две други жени, защото пани столникова беше дребна и топчеста като кълбо прежда.
Тя също го позна и като паднаха в прегръдките си, дълго не можаха да заговорят; той усещаше по лицето си топлите й сълзи, а тя неговите; през това време другите две жени стояха прави като свещи и наблюдаваха срещата.
Първа се съвзе пани Маковецка и започна да възкликва с тънък и доста писклив глас:
— Колко години! Колко години! Бог да ти помага, скъпи братко! Щом дойде вест за твоето нещастие, веднага скочих и тръгнах. А мъжът ми не ме спираше, защото от Буджак65 ни заплашва буря… Говори се също за белгородските татари. И навярно пътищата ще почернеят, тъй като огромни ята птици се виждат, а така е винаги преди всяко нападение. Бог да те утеши, мили братко! Скъпи! Златен! Мъжът ми също ще дойде тук за избора на крал, та ми рече така: „Вземи девойките и заминавай по-рано. Михал, казва, в скръбта му ще приласкаеш, от татарите и без това, казва, ще трябва да скриеш нейде глава, че страната ще пламне в огън, та така добре се нарежда. Тръгвай, казва, за Варшава, заеми хубава странноприемница, докато е време, та да има къде да живееш…“ Той там с поветници66 ще тръгне по пътищата да разузнава. Войската ни е малко. У нас е винаги така. Ох ти, мой скъпи Михале! Ела при прозореца да ти видя лицето. Отслабнало е, но при скръб другояче е невъзможно. Лесно беше на мъжа ми да каже в Рус67 търси странноприемница! Но тук няма никъде нищо; ние самите сме ето в тая колиба. Едва получих три вързопа слама за спане.
— Позволи, сестро… — каза малкият рицар.
Но сестрата не искаше да позволи и продължаваше да говори като кречетало.
— Спряхме тук, нямаше къде другаде. Стопаните ни гледат някак кръвнишки, може и да са лоши хора. Вярно, че имаме четирима слуги, все верни хора, а и ние самите не сме плашливи, защото по нашите места и жената трябва да има рицарско сърце, иначе не би могла там да живее. Имам една пушка, която винаги нося със себе си, а Башка два пищова. Само Кшиша не обича оръжията… Но понеже тук градът ни е чужд, да има как да спрем в някоя по-сигурна квартира…
67
Средновековно название на областите, населени от руси, белоруси и украинци. — Бел.прев.