— Мислиш ли, ваша милост, че духът на поганците няма да падне?
— Духът на поганците няма да падне — каза Володиовски.
Като разговаряха така, стигнаха до града, където гражданите им дадоха двамата пленени еничари, които се бяха опитали да се скрият в слънчогледите от сабята на пан Володиовски.
Единият беше леко прострелян, другият напълно здрав и пълен със страхотен дух. Като стигнаха в замъка, малкият рицар поръча на пан Маковецки да го разпита, защото той не говореше турски, макар да разбираше добре тоя език. Пан Маковецки започна да пита дали султанът лично се намира в Хотим, както и кога смята да тръгне за Каменец?
Турчинът даваше ясни показания, но се държеше твърдо.
— Падишахът самолично е в Хотим — каза той. — В стана говореха, че утре пашите Халил и Мурад ще се прехвърлят отсам и ще вземат със себе си мехендизи, които веднага ще почнат да копаят окопи. Утре или вдругиден ще последва вашата гибел.
Тук пленникът се хвана за кръста и уверен в ужаса, който внушаваше султанското име, заговори така:
— Безумни ляхи! Как посмяхте под носа на господаря да нападате и избивате хората му? Мислите ли вие, че ще се отървете от строго наказание? Нима това замъче ще успее да ви запази? Какво ще бъдете вие след няколко дни, ако не роби? Какво сте днес, ако не кучета, които скачате срещу особата на господаря?
Пан Маковецки записваше внимателно всичко, но пан Володиовски реши да укроти дързостта на пленника и след последните думи го удари по лицето. Турчинът се смути, веднага почувства уважение към малкия рицар и изобщо почна да се изразява по-прилично. След свършването на разпита пленникът беше изведен от залата, а пан Володиовски каза:
— Ще трябва тия пленници и показанията им да бъдат изпратени с най-голяма бързина във Варшава, защото в кралския двор там още не вярват, че ще има война.
— Какви са тия мехендизи, с които Халил и Мурад ще се прехвърлят? — попита пан Лянцкоронски.
— Мехендизите са инженери, които ще направят прикрития и насипи за оръдията — отвърна Маковецки.
— А как мислиш, ваша милост, истина ли каза тоя пленник или лъжеше?
— Ако на ваша милост харесва — отговори Володиовски, — можем да му поизгорим петите. Аз имам един вахмистър, който се занима с Азия Тухайбейович и който в тия неща е exquisitissimus246, но по мое мнение еничаринът казва истината: прехвърлянето ще започне веднага и на него ние не ще можем да пречим, дори да сме сто пъти повече! Затова не ни остава нищо друго, освен да се стягаме и да тръгваме за Каменец с готова вест.
— Толкова добре ми тръгна при Жванец, че с готовност бих се затворил в замъка — каза пан подкоможият, — стига да съм сигурен, че от време на време ваша милост ще ми изскочиш от Каменец на помощ. После нека да става каквото ще!
— Те имат двеста оръдия — отговори Володиовски, — а прехвърлят ли две тежки оръдия, тоя замък няма да издържи нито ден. Аз самият исках да се затворя в него, но сега, когато го разгледах, виждам, че нищо не струва.
Другите също се присъединиха към мнението на малкия рицар. Пан Лянцкоронски упорстваше още някое време за показ, че ще остане в Жванец, но беше твърде опитен воин, та не можеше да не признае, че Володиовски е прав. Най-после размислите му пресече пан Вашилковски, който пристигна от бойното поле и се втурна бързо в замъка.
— Ваша милост панове — каза той, — реката не се вижда, защото целият Днестър е покрит със салове.
— Прехвърлят ли се? — попитаха всички едновременно.
— Точно така! Турците на салове, а чамбулите през бродовете за конските опашки.
Пан Лянцкоронски, без да се колебае повече, веднага нареди да бъдат потопени старите гаубици на замъка, а от вещите каквото може да се скрие или откара в Каменец. Володиовски яхна коня и тръгна начело на хората си да наблюдава прехвърлянето от едно далечно възвишение.
Пашите Халил и Мурад наистина се прехвърляха. Докъдето стигнеше поглед, се виждаха салове, чиито весла удряха бистрата вода с отмерени движения. Преминаваха голям брой еничари и спахии, защото саловете бяха отдавна вече приготвени в Хотим. Освен това по-нататък край брега стояха огромни маси войска. Володиовски предполагаше, че започват строеж на мост. Все пак султанът още не беше тръгнал с главната си сила. В това време пан Лянцкоронски пристигна с хората си и двамата с малкия рицар тръгнаха за Каменец. В града ги очакваше пан Потоцки. В квартирата му беше пълно с висши офицери, а пред нея стояха тълпи от мъже и жени, неспокойни, загрижени, любопитни.
— Неприятелят се прехвърля и Жванец е завзет! — каза малкият рицар.