Выбрать главу

Тогава, в желанието си да се извини първо пред пани столникова, Башка скочи от мястото си, но с това изпусна под масата ножа и лъжицата си, та веднага сама се мушна да ги търси.

Закръгленичката пани столникова не можа повече да сдържи смеха си, а се смееше много особено: най-напред почна да се тресе и подскача, а после тънко да пищи. Всички се развеселиха. Заглоба беше възхитен.

— Гледайте какви ми ги прави тая девойка! — повтаряше пани столникова и се тресеше.

— Чудно удоволствие, честна дума! — казваше Заглоба.

В това време панна Баша излезе изпод масата; ножа и лъжицата беше намерила, но беше загубила мрежата от главата си; косата й беше паднала цяла върху очите. Тя се изправи, изду ноздри и рече:

— Аха! Смеете се на моето излагане, а? Добре!

— Никой не се смее! — рече Заглоба с убедителен тон. — Никой не се смее! Никой не се смее! Само се радваме, че Бог ни е пратил радост в лицето на ваша милост, панно.

След вечерята преминаха в гостната. Там панна Дрогойовска видя окачената на стената лютня, свали я и започна да подрънква струните. Володиовски я помоли да изпее нещо, а тя отговори просто и добродушно:

— Готова съм, ако с това ще мога да прогоня скръбта от душата на ваша милост…

— Благодаря! — отговори малкият рицар и вдигна към нея пълни с благодарност очи.

След малко се разнесе следната песен:

Рицари, помнете — нито щит помага, нито пък спасява здрава броня! През стомана даже впиват се в сърцето острите стрели на Купидона.

— Не зная вече как да благодаря на ваша милост, пани — казваше Заглоба, който седеше малко настрани с пани столникова и й целуваше ръцете, — че дойде и доведе със себе си толкова хубави момичета, та дори самите грации би трябвало да палят печката при тях. Особено онова хайдуче ми страшно допадна на сърцето, понеже такова зверче така ще ти разпръсне тъгата, че и невестулка не може да разгони по-добре мишките. Та какво са скърбите, ако не мишки, които гризат зърната на веселостта в сърцата ни? Ти, ваша милост, благодетелко, трябва да знаеш, че нашият бивш крал Joannes Casimirus така обичаше моите comparationes70, та дори един ден не можеше да мине без тях. Трябваше и пословици, и умни сентенции да измислям за него, а той заповядваше да му ги повтарят винаги вечер преди лягане и според тях насочваше политиката си. Но това е друг въпрос. Вярвам, че и нашият Михал окончателно ще забрави своето нещастие при тия наслаждения. Ти, ваша милост, не знаеш, че само преди една седмица съм го измъкнал от камедулите, където вече искаше да поема обети. Но аз си спечелих помощта на самия нунций71, който предупреди игумена, че целият манастир ще прати да станат драгуни, ако не пуснат веднага Михал. И те не казаха нито гък!… Слава Богу… Аз го познавам! Ако не днес, то утре, която и да било от двете такива искри ще изчатка от него, че от тях сърцето му ще пламне като прахан.

В това време панна Дрогойовска продължаваше да пее:

Ако броня здрава няма да укрие даже и храбреца от стрелата, слабата девойка, как ще се опази, где ще се укрие тя, горката?

— Жените толкова се страхуват от тия стрели, колкото куче от сланина — шепнеше Заглоба на пани столникова. — Но признай, ваша милост благодетелко, че не си довела тия синигерчета без някакви скрити намерения. Чудесни девойки! Особено онова хайдуче, кълна се! Хитра сестричка има Михал, нали?

Пани Маковецка наистина си придаде много хитър израз, който обаче съвсем не отиваше на нейното добродушно и откровено лице, и отговори:

— Ех, мислил си е човек това-онова, ние жените обикновено не страдаме от липса на хитрост. Мъжът ми ще дойде тук за избора, а аз взех момичетата предварително, защото у нас се мяркат само татари. Но ако от това излезе нещо щастливо за Михал, ще отида пеш на поклонение при някоя от чудотворните икони.

— Ще излезе, ще излезе! — рече Заглоба.

— Двете момичета са от знатен род, и двете са богати, а това също има значение в днешните тежки времена…

— Такова нещо на мене няма нужда да се припомня. Михаловото богатство го изяде войната, ако и да зная, че той има някой и друг грош под лихва у големи панове. Много пъти сме вземали чудесна плячка, ваша милост пани, и при все че всичко това предавахме на хетманска дискреция72, част се оставяше за подялба „на сабя“, както се казва у нас по войнишки. И неведнъж на Михал се падаше по толкова, че ако беше запазил всичко, днес щеше да има солидно богатство. Но войникът не ти мисли за утрешния ден, ами днес да гуляе. И Михал щеше да изгуляе всичко, ако не съм го възпирал винаги… Та ти, ваша милост пани, казваш, че тия момичета са от знатен род?

вернуться

70

Духовитости (лат.). — Бел.прев.

вернуться

71

Посланик на папата при държавния глава на дадена страна. — Бел.прев.

вернуться

72

Разпореждане (лат.). — Бел.прев.