— В Дрогойовска тече сенаторска кръв. Вярно е и това, че там нашите крайгранични кастеланства не са като краковското, а има и такива, за които малцина в Жечпосполита са чували; но все пак, който е седнал веднъж на стола, той и на потомството предава своя блясък. Що се отнася до рода, Йежорковска май надминава Дрогойовска…
— Я гледай, я гледай! Аз самият съм потомък на един цар на масагетите73, та обичам да послушам за родовия произход на някого.
— Йежорковска не произхожда от толкова високо гнездо, но ако ваша милост желаеш да послушаш — защото ние по нашите места на пръсти можем да изброим връзките на всеки род, — ще ти кажа, че тя е роднина и на Потоцки, и на Язловецки, и на Лашч. Виждате ли, ваша милост, работите стоят така…
Тук пани столникова разгърна диплите на роклята си и се настани удобно, та да не изпитва никаква пречка при любимия си разказ; тя разпери пръстите на едната си ръка, а показалеца на другата приготви да изброява дядовците и бабите, след което започна:
— Дъщерята на пан Якуб Потоцки, Елжбета, от втората му жена, Язловецка, се оженила за пан Ян Смьотанко, подолски хоронжи74…
— Законотовах!75 — каза Заглоба.
— От тоя брак се родил пан Миколай Смьотанко, също така подолски хоронжи.
— Хм! Чудесно достойнство.
— Той бил женен първия път за Дорогостай… не, за Рожинска… не, за Вороничувна… Ах да му се не види! Забравила съм!
— Вечен и покой, както и да се е наричала! — каза Заглоба внушително.
— А втори път се оженил за Лашчувна…
— Черквата това и чакала! И какъв е бил effectus76 от тоя брак?
— Синовете им измрели…
— Всяка радост на тоя свят е крехка…
— А от четирите им дъщери най-малката, Анна, се оженила за Йежорковски, от герба Равич, комисар по разграничаването на Подолието, който после е бил, ако не се лъжа, и подолски мечник.
— Беше, помня! — отговори Заглоба с пълна увереност.
— От тоя брак, виждаш ли, ваша милост, се е родила Баша.
— Виждам и това, че в тоя момент се цели с щурмака77 на Кетлинг.
И наистина Дрогойовска и малкият рицар бяха заети с разговор, а панна Баша за развлечение се целеше към прозореца с щурмака.
Като видя това, пани Маковецка започна да се тресе и пищи.
— Ти, ваша милост, не можеш дори да си представиш какво преживявам аз с това момиче! Истински хайдамак78!
— Ако всички хайдамаци бяха такива, веднага бих се присъединил към тях!
— Тя не мисли за нищо друго освен за оръжия, коне и война! Веднъж се беше измъкнала от къщи и отишла с пушка на лов за диви патици. Отишла някъде си между тръстиките и какво да види: тръстиките се разтварят и гледа… глава на татарин, който се прокрадва през тръстиките към селото… Друга би се уплашила, а тая хубостница — бум с пушката и татаринът — цап във водата! На място го свалила, представи си, ваша милост… и с какво?… Със сачми за патици…
Тук пани Маковецка отново почна да се тресе и да хихика заради случилото се с татарина, после добави:
— И, право да си кажем, спаси всички ни, защото цял чамбул идвал; като се върна, вдигна тревога, та имаше време да се скрием с прислугата в гората! У нас е винаги така!…
По лицето на Заглоба се разля такова възхищение, та чак окото си затвори за миг; после скочи, устреми се към девойката и докато тя да разбере какво става, целуна я по челото и каза:
— Това от стария воин за оня татарин в тръстиките!
Момичето разтърси енергично светлата си коса:
— Ама дадох му да разбере, нали? — извика то със звънкото си детско гласче, което, свързано със смисъла на думите, звучеше толкова странно.
— Ах ти, мое хайдамаче миличко! — каза Заглоба разчувстван.
— Но какво значи един татарин! Ваши милости сте съсекли хиляди и татари, и шведи, и немци, и унгарци на Ракочи. Какво съм аз пред ваши милости, пред такива рицари, които нямат равни в цяла Жечпосполита. Аз зная отлично това! Охо!
— Ще те учим как да въртиш сабичка, щом имаш такова влечение. Аз съм вече малко възтежичък, но Михал също е майстор.
При това предложение момичето чак подскочи високо, после целуна ръка на пан Заглоба и направи реверанс пред малкия рицар, като каза:
— Благодаря за обещанието! Аз вече мога мъничко!
Но Володиовски беше цял погълнат от разговора с Кшиша Дрогойовска, та отговори разсеяно:
— Както заповядаш, ваша милост панно!
Заглоба отново седна със засияло лице при пани латичовската столникова.
74
Чиновник, чието задължение е било да държи държавното знаме при тържества. Освен това воеводските и околийските хоронжи са носели знамената на своите земи при всеобща мобилизация на рицарите. — Бел.прев.