И така една сутрин започна първият урок, предизвикан главно от самохвалството на Башка и от уверенията й, че вече владее доста добре това изкуство и не всеки би могъл да издържи срещу нея.
— Стари войници, каквито се намират у нас, са ме учили — казваше тя, — а пък знае се, че няма по-добри фехтовчици от нашите… О, то още не се знае дали и вие, ваши милости, няма да си намерите равни на вас.
— Какво говориш, ваша милост панно — възкликна Заглоба. — Ние нямаме равни по целия свят!
— Бих искала да покажа, че и аз съм ви равна. Не разчитам, че ще мога, но бих искала!
— На стрелба с бандолетче79 и аз бих се опитала — каза пани Маковецка, като се смееше.
— За Бога! Навярно амазонки живеят в Латичовско! — каза Заглоба и после попита Дрогойовска:
— А ти, ваша милост панно, какво оръжие владееш най-добре?
— Никакво — отговори Кшиша.
— Ами! Никакво! — викаше Башка. — И започна да пее, като имитираше Кшиша:
— Ето такова оръжие владее тя, не бойте се! — добави Башка, като се обърна към Володиовски и Заглоба. — Тя е опасен фехтовчик!
— Хайде, ваша милост панно! — каза пан Михал в желанието си да скрие лекото си смущение.
— Ех, Боже, дано да излезе така, както аз мисля! — извика Баша и се зачерви от радост.
Веднага след това зае позиция, като държеше в дясната си ръка лека полска сабичка, а лявата сложи зад гърба си и с издадена напред гръд, с вдигната глава и разширени ноздри беше толкова хубава и така розова, че Заглоба прошепна на пани столникова:
— Гледката на никаква дамаджана, дори със стогодишно унгарско вино, не би ми създала такова удоволствие!
— Внимавай, ваша милост панно — каза Володиовски, — аз само ще се отбранявам, нито веднъж няма да ударя, ваша милост атакувай, както ти харесва.
— Добре. А когато ваша милост поискаш да спра, кажи ми само една дума.
— Стига да поискам и така би могло да се свърши!
— Как?
— Ами на такъв фехтовчик лесно бих избил сабичката от ръката.
— Ще видим!
— Няма да видим, защото от учтивост не ще сторя това.
— Тук не бива да има никаква учтивост! Направи го, ваша милост, ако можеш. Аз зная, че не съм толкова опитна, колкото ваша милост, но чак това не ще се оставя да ми сториш!
— Значи позволяваш, ваша милост?
— Позволявам!
— Я недей, сладкото ми хайдуче! — каза Заглоба. — Той е правил това с най-големите майстори.
— Ще видим! — повтори Баша.
— Да започваме — каза Володиовски, позагубил търпение от хвалбите на девойката.
Започнаха.
Баша нападна страшно и подскачаше като скакалец.
А Володиовски стоеше на едно място и по обичая си правеше съвсем леки движения със сабята си, без дори да обръща особено внимание на атаките.
— Ти, ваша милост, се браниш от мене като от досадна муха! — извика Баша раздразнена.
— Аз не се фехтовам с ваша милост, а те уча! — отвърна малкият рицар. — Така е добре! Като за жена никак не е лошо! По-спокойно с китката на ръката!
— Като за жена ли? Ето ти като за жена, ваша милост! Ето! Ето!
Но при все че Баша употреби най-изкусните си удари, пан Михал не беше засегнат никак. Напротив, умишлено почна да разговаря със Заглоба, за да покаже колко малко го е еня от ударите на Баша.
— Отмести се, ваша милост, от прозореца, че на панна Баша й е тъмно, а макар че сабята е по-голяма от иглата, панна Баша има по-малка експериенция със сабята, отколкото с иглата.
Ноздрите на Баша се издуха още повече, а косата й съвсем падна върху светналите очички.
— Ти подценяваш ли ме, ваша милост? — попита тя, силно задъхана.
— Не като човек, пази Боже!
— Аз не мога да те търпя, ваша милост пане Михале!
— Ето ти, даскале, за уроците! — отговори малкият рицар. После пак се обърна към Заглоба:
— За Бога, като че ли сняг започва да вали.
— Ето ти един сняг, сняг, сняг! — заповтаря Башка, като нападаше.
— Башка, стига! Едва дишаш вече! — намеси се пани столникова.
— Е, дръж сега хубаво сабята, ваша милост, че ще я избия.
— Ще видим!
— Ето!
И сабичката изхвръкна като птица от ръцете на Баша и падна със звън чак при печката.
— Това го направих аз сама! Без да искам! Не ваша милост! — викаше девойката със сълзи в гласа, грабна в миг сабичката и отново нападна.
— Опитай се сега, ваша милост…
— Ето! — повтори пан Михал.
И сабичката отново се намери при печката. А пан Михал каза: