— За днес е достатъчно!
Пани столникова започна да трепери и да пищи по-високо от обикновено, а Баша стоеше насред стаята объркана, замаяна, силно задъхана, като хапеше устни и задържаше сълзите си, които буйно напираха в очите й; тя знаеше, че ако избухне в плач, ще й се смеят още повече, та на всяка цена искаше да се овладее, но като видя, че не ще може, внезапно изтича от стаята.
— За Бога! — извика пани столникова. — Сигурно избяга в конюшнята, а е толкова загрята… току-виж, че настинала. Ще трябва да отида подире й!… Кшиша, не излизай!
След тия думи тя скочи, грабна от трема една топла шубичка и се затече в конюшнята, а подир нея — Заглоба, неспокоен за своето хайдуче.
Дрогойовска също поиска да изтича, но малкият рицар я хвана за ръката.
— Чу ли забраната, ваша милост панно? Няма да пусна тая ръка, докато не се върнат.
И наистина не я пускаше. А това беше сякаш атлазена ръка, мека; на пан Михал му се стори, че някаква топла струя протича от тия тънки пръсти към неговите кости и му създава необикновена наслада, затова ги държеше все по-здраво.
Лека руменина обагри мургавото лице на Кшиша.
— Виждам, че съм пленница, взета в робство! — каза тя.
— Който би взел такава робиня, не ще има за какво да завижда на султана, а и султанът с готовност би дал половината си държава за такава пленница.
— Но ти, ваша милост, нали не би ме продал на поганците?
— Както душата си не бих продал на дявола!
Тук пан Михал си даде сметка, че моментното увлечение го отведе твърде далече, и се поправи:
— Както не бих продал сестра си.
Дрогойовска каза сериозно:
— Сполучил си, ваша милост. Аз съм сестра по чувства на пани столникова, ще бъда и на ваша милост.
— От сърце благодаря — каза пан Михал, като й целуна ръка, — защото страшно се нуждая от утеха!
— Зная, зная! — повтори девойката. — И аз съм сираче!
Сега малка сълза се търкулна от клепачите й и заседна върху лекия мъх над устата.
А Володиовски гледаше сълзата, гледаше леко засенчената уста, най-сетне каза:
— Ти, ваша милост панно, си добра като ангел! Вече ми олекна!
Кшиша се усмихна мило:
— Дай, Боже, ваша милост!
— Кълна се в Бога!
При това малкият рицар чувстваше, че ако втори път целуне ръката й, ще му стане още по-леко. Но в тоя миг влезе пани Маковецка.
— Башка взе шубичката — каза тя, — но е толкова засрамена, че за нищо на света не иска да дойде. Пан Заглоба тича подире й по цялата конюшня.
И наистина, без да пести утешения и увещания, Заглоба не само че тичаше подир Башка по цялата конюшня, но най-сетне я измъкна навън с надежда, че там по-лесно ще я склони да се прибере в топлата стая.
Тя бягаше от него и повтаряше:
— Няма да се прибера! Нека да замръзна! Няма да се прибера! Няма!…
Най-сетне видя вече при къщата една възправена дървена стълба, скочи като катеричка на нея и спря едва при ръба на покрива. Там седна, обърна се към пан Заглоба и полузасмяна извика:
— Добре, ще се прибера, ако ваша милост се изкачиш тук при мене!
— Аз да не съм котарак, хайдучето ми, че да се влача подире ти по покривите? Така ли ми се отплащаш, задето те обичам?
— И аз те обичам, ваша милост, но от покрива!
— Дядото си знае своето, бабата — своето! Я да слизаш веднага!
— Няма да сляза!
— За Бога, смешно е така да си туряш на сърце, че си се изложила. Не само с тебе, невестулке огорчена, е сторил Володиовски това; същото направи и с Кмичиц, който минаваше за майстор на майсторите — и то не на шега, а при дуел. На него най-знаменитите италиански, немски и шведски фехтовчици не можеха да дадат отпор, докато преброиш до сто, а тук едно бръмбарче така ще взема присърце случилото се. Тюх! Засрами се! Слизай, слизай! Нали тепърва се учиш!
— Но пан Михал не мога да го търпя!
— Хайде де! Дали защото е exquisitissimrus80 в онова, което искаш да научиш? За това трябва да го обичаш още повече!
Пан Заглоба не се лъжеше. Въпреки излагането й, възхищението на Баша от малкия рицар се беше засилило, но тя отвърна:
— Нека да го обича Кшиша!
— Слизай, слизай!
— Няма да сляза!
— Добре, седи си тогава; ще ти кажа само, че е дори неприлично девойка да седи на стълба, защото може да даде на света забавна гледка!
— Ами, не е вярно! — каза Баша и загърна с ръце тубичката.
— Аз съм стар, няма да вдигна око, но веднага ще повикам всички, нека се нагледат.
— Слизам вече, слизам! — викаше Баша. Изведнъж Заглоба се полуобърна към къщата.
— Я виж, някой идва!
И наистина иззад ъгъла се показа младият пан Нововейски, който беше пристигнал на кон, вързал коня си при страничната портичка и сега обикаляше къщата, за да влезе през главния вход.