Щом го видя, Баша с два скока се намери на земята, но за зла чест беше вече късно. Пан Нововейски я видя при скачането й от стълбата, та се спря смутен, смаян, облян в руменина като момиче; Баша стоеше пред него също така объркана и изчервена. Докато внезапно викна:
— Второ излагане!
Пан Заглоба, много развеселен, попремига някое време със здравото си око, накрай каза:
— Пан Нововейски, приятел и подчинен на нашия Михал, а това е панна Стълбовска — тю! — Йежорковска, исках да кажа.
Нововейски се опомни бързо, а понеже беше войник с бистър ум, макар и млад, поклони се и като вдигна очи към чудното видение, каза:
— За Бога! Рози цъфтят на снега в Кетлинговата градина!
А Баша направи реверанс и измърмори на себе си:
— За друг нос, не за твоя!
После каза най-любезно:
— Моля в покоите!
И сама тръгна напред, втурна се бързо в стаята, където пан Михал седеше с останалата компания, и извика, като загатваше за червения контош на пан Нововейски:
— Червенушка долетя!
После седна на столче, слепи ръце длан до длан и се окуми, както приличаше на скромна и добре възпитана девойка.
Пан Михал представи своя млад приятел на сестра си и на Кшиша Дрогойовска, а той, като видя другата девойка, също така изключително красива, макар със съвсем различна хубост, за втори път се смути; това обаче прикри с поклон и за да си придаде по-внушителен вид, посегна към мустаците си, които не бяха още поникнали.
Тогава завъртя пръсти над устната си, обърна се към Володиовски и му обясни целта на идването си. Великият хетман искал незабавно да се види с малкия рицар. Доколкото пан Нововейски разбирал, ставало въпрос за някаква военна функция, защото хетманът току-що получил няколко писма, а именно от пан Вилчковски, пан Шилницки, полковник Пиво и от други коменданти, пръснати из Украйна и Подолието, с донесения за кримските събития, чието развитие не се очертавало като благоприятно.
— Самият хан и султан Галга, който преговаряше с нас в Подгайци — продължаваше пан Нововейски, — искат да изпълняват договорите; но Буджак вече шуми като кошер при роене; белгородската орда също се вълнува; те не щат да слушат нито хана, нито Галга…
— Пан Собески вече ми довери това и ме питаше за съвет — рече Заглоба. — Какво приказват сега там за пролетта?
— Разправят, че с първата трева тая паплач сигурно ще се размърда и отново ще трябва да я смачкаме — отговори пан Нововейски.
При тия думи той си придаде страхотно войнствен израз на лицето и започна така да суче мустаци, та горната му устна чак се зачерви.
Баша, която го гледаше внимателно, веднага забеляза това, отдръпна се малко назад, за да не я вижда пан Нововейски, и също започна да суче мустаци по примера на рицаря.
Пани столникова веднага я скастри с поглед, но в същото време се затресе, като едва сдържаше смеха си; пан Михал също хапеше устни, а Дрогойовска така сведе очи, та дългите ресници хвърляха сянка чак върху бузите й.
— Ти, ваша милост, си млад човек, но опитен воин! — каза Заглоба.
— На двайсет и две години съм, но вече седем служа на отечеството, защото петнайсетгодишен избягах от манастира на бойното поле! — отговори младежът.
— И степта познава, и из тревата умее да се движи, и да връхлита върху татарите като усорлица на яребици — добави пан Володиовски. — Той е голям преследвач! Пред него татарин не може да се спотаи в степта!
Пан Нововейски пламна от задоволство, че толкова славна уста го хвали пред девойките.
При това той беше не само степен ястреб, но и красив момък, възчерен, позагорял от ветровете. На лицето си имаше белег от ухото чак до носа, който от удара беше по-тънък от едната страна, отколкото от другата. Очите му бяха зорки, привикнали да гледат надалече, над тях гъсти черни вежди, сключени над носа, та образуваха нещо като татарски лък. На бръснатата глава стърчеше черна разрошена кика. На Баша той се понрави и с говора си, и със стойката, но въпреки това тя не престана да го имитира.
— О, моля! — каза Заглоба. — Приятно е на старец като мене да види, че расте достойно за нас поколение.
— Още не е достойно! — отвърна Нововейски.
— Хвала и модестия81! Скоро ще видим как ще почнат да поверяват на ваша милост и по-малки команди.
— Как така! — извика пан Михал. — Той вече е бивал командир и сам е водил боеве.
Пан Нововейски така започна да суче мустаци, че за малко не откъсна устната си.
А Баша, без да снема от него очи, също вдигна двете си ръце до лицето и го имитираше във всичко.
Но досетливият войник скоро забеляза, че погледите на цялата компания се насочват встрани, там, където малко зад него седи оная девойка, която беше видял на стълбата, и веднага се догади, че тя трябва да прави нещо закачливо срещу него.