„За тебе, родино!“ — каза в душата си Володиовски, същевременно учуден как е могъл хетманът така проницателно да проникне в неговите скрити мисли.
А пан Собески седна срещу него и продължи:
— Аз не искам да говоря с тебе като с подчинен, а като с приятел, нещо повече — като баща със син! Много пъти, още в ония времена, когато бивахме в огъня при Подгайци85 и преди това в Украйна; когато едва успявахме да възпираме много по-силния неприятел, а тук, в сърцето на отечеството, в безопасност зад нашите плещи зли хора вилнееха и се грижеха само за личните си интереси — много пъти, казвам, ми идваше мисълта, че Жечпосполита е осъдена да загине. Твърде много тук своеволието господства над реда, твърде много общественото благо е свикнало да отстъпва пред частните интереси… Това никъде го няма в такава степен… Ех! Тровеха ме тия консидерации86 и денем на бойното поле, и нощем в шатъра, защото си мислех: „Ето! Ние, войниците, изгаряме!… Добре!… Това е наш дълг и наша съдба! Но поне да знаехме, че от тая кръв, която изтича от раните ни, ще дойде и спасението!“ Не! И тая надежда я нямаше. Ех, тежки дни преживявах при Подгайци, при все че пред вас показвах весело лице, за да не помислите, че съм се разколебал в победата на бойното поле. „Няма хора — мислех си аз, — няма хора, които да обичат истински това отечество!“ И се чувствах, като че ли някой ми забиваше нож в гърдите. Докато веднъж — това беше последният ден в подгайцкия стан, — когато изпратих вас, две хиляди души, в атака срещу двайсет и шест хилядна орда, а вие полетяхте на явна смърт, на сигурно заколение с такива викове и готовност, сякаш отивахте на сватба, внезапно ми хрумна мисълта: „Ами тия мои войници?“ И Бог в един миг свали камъка от сърцето ми, а в очите ми стана светло. „Те — казах си аз — гинат от чиста любов към майката родина; те няма да се присъединят към разните съюзи или към предателите; от тях ще създам свещено братство, от тях ще създам школа, в която ще се учат младите поколения. Техният пример, тяхната дружба ще подейства; чрез тях тоя злочест народ ще се възроди, ще престане да ламти за личните интереси, ще забрави своеволията и ще се възправи като лъв, който усеща страхотна мощ в тялото си, и ще учуди света! Такова братство ще направя от моите войници!“
Тук пан Собески сам се разгорещи, вдигна нагоре глава, която приличаше на глава на римски император, и като протегна ръка, извика:
— Господи! Не пиши на нашите стени: „Мане, Текел, Фарес!“ и ми дай възможност да възродя отечеството!
Настана кратко мълчание.
Малкият рицар седеше с наведена глава и усещаше как цялото му тяло започва да трепери.
Хетманът се разхожда някое време с бързи крачки по стаята, после се спря пред малкия рицар.
— Примери са необходими — каза той, — всеки ден примери, които да бият в очи, Володиовски! Аз вписах на първо място тебе в това братство. Искаш ли да принадлежиш към него?
Малкият рицар стана и прегърна коленете на хетмана.
— Ето! — каза той с развълнуван глас. — Ето! Щом чух, че отново трябва да тръгвам, помислих, че това е несправедливост към мене и че имам право на почивка заради моята болка, сега обаче виждам, че съм сбъркал… и… и се разкайвам за тази си мисъл, но не мога да говоря, защото ме е срам…
Хетманът го притисна мълчаливо до сърцето си.
— Ние сме шепа — каза той, — но други ще последват примера ни.
— Кога трябва да тръгна? — попита малкият рицар. — Аз бих могъл да отида в самия Крим, бивал съм вече там.
— Не — каза хетманът. — В Крим ще пратя Рушчиц. Той има там побратими, дори и съименници, струва ми се, негови братовчеди, отвлечени като деца от ордата, които са се потатарчили и са се издигнали до високо положение между поганците. Те ще му бъдат в помощ за всичко, а ти ми трябваш на бойното поле, защото между татарите няма равен на тебе във военното дело.
— Кога трябва да тръгна? — повтори малкият рицар.
— Най-късно след две седмици. Трябва още да поприказвам с пан коронния подканцлер87 и с пан подскарбия88, да приготвя писмата за Рушчиц и да му дам инструкции. Все пак бъди готов, защото аз ще бързам.
85
Град в Украйна, при който в 1667 г. Ян Собески победил многочислена турско-татарска войска. — Бел.прев.
88
Висш чиновник в средновековна Полша, отговаря на днешен министър на финансите. — Бел.прев.