„Стига само да започна — помисли той, — по-нататък ще тръгне!…“
Затова внезапно попита:
— А пан Нововейски отдавна ли дойде?
— Неотдавна — отговори Дрогойовска. И разговорът отново секна.
„Не е това пътят! — помисли Володиовски. — Ако започвам така, никога нищо няма да кажа. Но виждам, че скръбта ми е стопила и малкото останала досетливост.“
И известно време пристъпваше мълчаливо и само мърдаше все по-силно мустачките си.
Най-сетне, вече пред самата къща, спря и заговори:
— Виждаш ли, ваша милост панно, ако аз толкова години отлагах щастието си, за да служа на отечеството, с какви очи да не отложа сега утехата си?
На Володиовски се струваше, че тоя толкова прост аргумент трябва веднага да убеди Кшиша; и наистина след малко тя отговори тъжно и меко:
— Колкото човек те опознава по-отблизо, ваша милост пане Михале, толкова по те почита и уважава…
След тия думи тя влезе вкъщи. Още в трема до тях достигнаха възклицанията на Баша: „Аллах! Аллах!“ А когато влязоха в гостната стая, видяха на средата пан Нововейски със завързани очи, приведен и с протегнати ръце, как се мъчи да улови Баша, която се криеше по ъглите и с възгласа „Аллах!“ съобщаваше къде се намира. Пани столникова беше погълната от разговора си с пан Заглоба под прозореца.
Но влизането на Кшиша и рицаря прекъсна забавата. Нововейски свали кърпата и се завтече да ги посрещне. В същия миг се втурнаха и пани столникова, Заглоба и задъханата Баша.
— Какво става? Какво става? Какво каза пан хетманът? — питаха един през друг.
— Пани сестро! — отговори Володиовски. — Ако искаш да пратиш писма до мъжа си, имаш удобен случай, заминавам за Рус!
— Изпращат ли те вече? За Бога, не постъпвай още във войската и не тръгвай! — извика пан Маковецка жално. — Как не ти дават нито миг време!
— Наистина ли ти е определена функция? — попита Заглоба помръкнал. — Право каза пани столникова, че с тебе вършеят като с цепове90.
— Рушчиц заминава за Крим, а аз поемам командването на неговата хоронгва, защото, както спомена пан Нововейски, напролет пътищата сигурно ще почернеят.
— Нима само ние ще трябва да облайваме тая Жечпосполита срещу крадци, както кучето двора! — възкликна Заглоба. — Други не знаят с кой край на мускета се стреля, а за нас никога няма почивка.
— Стига! Няма какво да се приказва! — отговори Володиовски. — Службата си е служба! Обещах на хетмана, че ще постъпя във войската, а дали по-рано, или по-късно — това е все едно…
Сега пан Володиовски допря пръст до челото и повтори оня аргумент, с който вече си бе послужил пред Кшиша:
— Виждате ли, ваши милости, ако аз толкова години отлагах щастието си, за да служа на отечеството, с какви очи ще гледам, ако не се откажа сега от тая утеха, която намирам в компанията на ваши милости?
На тия думи никой не отговори нищо; само Баша се приближи нацупена, с издадени напред устни като сърдито дете и каза:
— Жал ми е за ваша милост, пане Михале!
А Володиовски се засмя весело:
— Дано съдбата ти бъде честита, ваша милост панно! Та нали дори вчера казваше, че не можеш да ме понасяш, както не търпиш див татарин!
— Ами! Като татарин! Аз изобщо не съм казвала това! Ти, ваша милост, ще правиш там каквото искаш с татарите, а на нас тук ще ни е тъжно!
— Утеши се, хайдучето ми! (Прости, ваша милост панно, че те наричам така, но това ти много прилича)… Пан хетманът ми заяви, че няма да командвам дълго тая хоронгва. След една-две седмици тръгвам, но за изборите непременно трябва да бъда във Варшава. Сам хетманът иска това и така ще стане, дори ако до май Рушчиц не успее да се върне от Крим.
— О, това е отлично!
— И аз ще тръгна с пан полковника, положително ще тръгна — каза Нововейски, като гледаше пронизително Баша.
А тя:
— Такива като ваша милост ще има много! Приятно е за войника да служи при такъв командир. Заминавай, ваша милост, заминавай! На пан Михал ще му бъде по-весело.
Момъкът само въздъхна и се поглади по косата с широката си длан, а накрая разпери ръце, както правеше при играта на „сляпа баба“, и рече:
— Но по-напред ще хвана панна Баша! За Бога, ще я хвана!
— Аллах! Аллах! — извика Баша и почна да се дърпа назад. В това време Дрогойовска се приближи до Володиовски със светнало лице, пълно с тиха радост.
— О, не си добър, не си добър към мене, пане Михале; към Баша си по-добър, отколкото към мене.
— Аз да не съм добър? Да съм по-добър към Баша? — питаше рицарят учуден.
— На Баша ваша милост каза, че се връщаш за изборите, а пък ако аз знаех това, нямаше да слагам така на сърце заминаването ти.