— Мое злат… — възкликна пан Михал.
Но веднага се съобрази и каза:
— Мой скъпи приятелю! Малко ти казах, защото съм загубил ума и дума!
Девета глава
Пан Михал започна малко по малко да се стяга за заминаване, но не преставаше да дава уроци на Баша, която обикваше все повече, нито да се разхожда насаме с Кшиша Дрогойовска и да търси у нея утеха. И, изглежда, че я намираше, защото с всеки ден настроението му се подобряваше, а вечер дори участваше в забавленията на Баша с пан Нововейски.
Тоя млад кавалер стана желан гост в дома на Кетлинг. Пристигаше още от сутринта или веднага след пладне и прекарваше тук до вечерта, а понеже всички го обичаха, посрещаха го с радост и много скоро почнаха да го смятат за член на семейството. Той откарваше жените във Варшава, правеше им разни покупки у продавачите на платове, а вечер с голямо увлечение играеше на „сляпа баба“, като повтаряше, че преди заминаването си непременно трябва да хване неуловимата Баша.
А тя винаги се измъкваше, при все че пан Заглоба й казваше:
— Накрая все ще те улови някой, ако не тоя, някой друг!
Но все по-явно ставаше, че именно тоя искаше да я улови. Дори и „хайдучето“ трябва да се досещаше за това, защото понякога така се замисляше, та косата му падаше съвсем на очите.
Пан Заглоба обаче си имаше свои причини, поради което това не му се нравеше. И една вечер, когато всички вече се бяха разотишли, той почука на стаята на малкия рицар.
— Толкова ми е жал, че ще трябва да се разделим — каза той, — та идвам тук, за да те погледам още. Един Бог знае кога ще се видим!
— За изборите непременно ще се върна — отговори пан Михал, като го прегръщаше — и ще ти кажа, ваша милост, защо: хетманът иска да има по това време тук колкото е възможно повече хора, обичани от шляхтата, за да я привличат за неговия кандидат. А понеже, слава Богу, името ми е доста популярно всред събратята, той непременно ще ме повика тук. Хетманът разчита и на ваша милост.
— О, с голям невод91 ме лови той, но струва ми се, че макар да съм много дебел, пак ще се измъкна през някоя дупка на тая мрежа. Няма да гласувам аз за французина.
— Защо?
— Защото това би било absolutum dominium92.
— Конде, както и всеки друг, ще трябва да даде клетва, че ще изпълнява договора, а иначе той бил голям предводител, прочут с военните си походи.
— По божия милост нямаме нужда да търсим предводители у французите. Самият пан Собески сигурно не е по-лош от Конде. Не забравяй, Михале, че и французите носят като шведите чорапи, та сигурно и те няма да удържат на клетвите си. Carolus Gustavus беше готов да се кълне всеки час. У тях то е все едно да строшиш лешник със зъби. Какво струва договорът, щом някой не е честен!
— Но Жечпосполита се нуждае от защита! Ех, де да беше жив княз Йереми Вишньовецки! Unanimitate93 щяхме да го изберем за крал.
— Жив е синът му, същата кръв!
— Но не е същият замах! Да ти дожалее, като го гледаш, той повече прилича на слуга, отколкото на княз от толкова знатна кръв. Да бяха поне времената други! Но днес първата грижа е доброто на отечеството. Същото ще ти каже и Скшетуски. Каквото направи пан хетманът, същото ще сторя и аз, защото вярвам като в евангелието в неговото искрено чувство към отечеството.
— Е! Има време да мислим по това. Лошото е, че сега заминаваш.
— А ти какво ще направиш, ваша милост?
— Ще се върна при Скшетуски. Хлапетата там ми досаждат понякога, но като не ги видя по-дълго време, почвам да тъгувам за тях.
— Ако след изборите почне война, тогава и Скшетуски ще тръгне. Пък кой знае дали и ваша милост не ще се намериш на бойното поле. Може би заедно ще воюваме в Рус. Толкова зло и толкова добро сме изпитали по ония места!
— Вярно! Кълна се в Бога, там минаха най-хубавите ми години. На човек понякога му се дощява да види всички ония места, които бяха свидетели на нашата слава.
— Тогава тръгвай с мене, ваша милост. Ще ни бъде весело, а след пет месеца отново ще се върнем при Кетлинг. Тогава и той ще си бъде тук, и Скшетуски с жена си…
— Не, Михале, сега не ми е време, но ти обещавам, че ако се ожениш за някоя панна, която има имот в Рус, тогава ще те съпроводя дотам и ще помагам да се настаниш.
Володиовски се посмути, но веднага отвърна:
— До женитба ли ми е в главата на мене! Най-добро доказателство, ваша милост, имаш в това, че постъпвам във войската.
— Това именно ме тревожи и мене, защото аз си мислех: ако не едната, тогава — другата. Михале, вразумявай се, помисли малко къде и кога ще намериш по-добър случай от тоя, който имаш сега? Помни, че по-късно ще дойдат години, когато ще си кажеш: всеки има жена, деца, а аз стърча сам в полето като дива круша. И ще те овладее страшна скръб и мъка. Защото ако беше се оженил за оная, горката, ако имаше от нея деца, тогава бих те оставил на мира; щеше да имаш къде да дадеш воля на чувствата си и готова надежда за утеха, но така, както е сега, може да дойде час, когато напразно ще търсиш близък човек около себе си и сам ще се попиташ: в чужда страна ли живея аз?