Володиовски мълчеше и мислеше, затова пан Заглоба заговори отново, като гледаше втренчено малкия рицар в лицето:
— Във въображението си и в сърцето ти определих преди всичко онова розовичко хайдуче, защото, primo: то е злато, а не момиче, и secundo94: с него такива люти войни ще дадете на света, каквито сигурно още не е имало на земята…
— Тя е голям ветрогон; пък и там вече Нововейски иска да изчатква огън от нея.
— Именно, именно! Днес тя може би все още би предпочела тебе, защото е влюбена в славата ти; но когато ти заминеш, а той остане — знам аз, че ще остане, мошеникът му, защото това не е никаква война — тогава кой знае какво ще стане.
— Башка е голям ветрогон! Нека Нововейски я взема. Искрено му желая това, защото той е чудесен момък.
— Михале! — каза Заглоба и прибра молитвено ръце. — Помисли какво потомство ще излезе от това.
— Аз познавах двама Бальовци, чиято майка беше Дрогойовска, а пък също бяха отлични войници.
— Ха! Хванах ли те! Нататък ли ти гледа окото? — викна Заглоба.
Володиовски се смути извънредно много. Някое време само мърдаше мустачки, като искаше с това да прикрие смущението си; най-после каза:
— Какво говориш, ваша милост! Окото ми не гледа наникъде, но понеже ти спомена за наистина рицарската наклонност на Баша, аз просто веднага се сетих за Кшиша, в която си е избрала резиденция по-женствена натура. Говори ли се за едната, веднага ти идва наум другата, защото винаги са заедно.
— Добре! Добре! Да те благослови Бог и с Кшиша, макар че, кълна се в Бога, ако бях млад човек, щях да се влюбя в Баша до смърт. Като имаш такава жена, в случай на война няма защо да я оставяш вкъщи, а можеш да я вземеш на бойното поле и да си е при тебе. Такава и в шатъра ще ти е добре дошла, а дойде ли й часът, макар във време на бой, пак ще гърми с пушката, ако ще би само с едната ръка. А пък е благородна, а пък е добричка!… Ей ти, мое хайдуче обично, не те разбраха тебе и с неблагодарност те нахраниха, но ако имах ей така шейсет години по-малко, щях да зная коя трябва да се нарича Заглобова!
— Аз не отричам нищо у Баша!
— Не е там работата да не й отричаш добродетелите, ами да й станеш мъж. Но ти предпочиташ Кшиша!
— Кшиша ми е приятел.
— Приятел ли, защо не приятелка? Може би защото има мустаци! Приятел съм ти аз, приятели са ти Скшетуски, Кетлинг. Ти не се нуждаеш от приятел, ами от приятелка. Кажи си го ясно и не хвърляй прах в очите. Пази се, Михале, от приятел от женски пол, дори когато има мустачки, защото или ти на него ще изневериш, или той на тебе. Дяволът не спи и с удоволствие сяда между такива приятели, exemplum95: Адам и Ева, които започнали да се сприятеляват, но това приятелство заседнало като кост в гърлото на Адам.
— Ти, ваша милост, не обиждай Кшиша, аз по никой начин няма да търпя това.
— Нека Бог бди над нейните добродетели! Тя не може да се сравни с моето хайдуче, но е добра девойка! Аз съвсем не я обиждам, ще ти кажа само, че когато седиш при нея, така ти горят бузите, като че ли някой ги е изпощипал, мустачките си мърдаш, косата ти настръхва, пухтиш, ситниш и подскачаш като гривек — а всичко това са белези на похотта ти. На другиго приказвай ти за приятелство, аз съм стар врабец!
— Толкова стар, че виждаш, ваша милост, и това, което го няма.
— Дано да се лъжа! Дано да мислиш за моето хайдуче! Михале, лека ти нощ! Вземай хайдучето! Хайдучето е още по-хубаво! Вземай хайдучето, вземай хайдучето!…
След тия думи пан Заглоба стана и излезе от стаята.
Пан Михал се мяташе през цялата нощ в леглото и не можеше да заспи, защото през цялото време в главата му се въртяха неспокойни мисли. Той виждаше пред очите си лицето на Дрогойовска, нейните очи с дълги ресници и устата й, покрита с лек мъх. Понякога задрямваше, но виденията не изчезваха. Като се събудеше, мислеше за думите на Заглоба и си спомняше колко рядко умът на тоя човек се е излъгвал в нещо. Понякога полунасън, полунаяве пред него се мяркаше розовият лик на Баша и тая гледка го успокояваше; но веднага Кшиша отново заместваше Баша. Обърне се горкият рицар към стената — вижда очите й; обърне се към тъмното в стаята — вижда очите й, а в тях някакво безсилие, някакво насърчаване. От време на време тия очи се притваряха, сякаш искаха да кажат: „Нека бъде волята ти!“ И пан Михал чак сядаше на леглото и се кръстеше.