Тук той се позамисли малко, после продължи да размишлява така:
„… С това поискване на ръката й и днешната конфиденция99 ще придобие напълно почтен характер, а утре ще мога да си позволя и нови…“
На това място обаче той се плесна с длан по устата.
— Тю! — каза. — Навярно цял чамбул дяволи седи зад яката ми!
Но вече не се отказа от мисълта за предложение и разсъждаваше, че ако с това засегне любимата покойница, тогава може да измоли прошка от нея с литургии и благочестие, с което едновременно ще й покаже, че винаги мисли за нея и не престава да я почита.
Освен това, ако хората вземат да се чудят и да се надсмиват, че само преди няколко седмици искаше от скръб да става монах, а сега вече се е обяснил на друга в любов, срамът ще бъде само негов, докато в противен случай невинната Кшиша ще трябва да дели с него и срама, и вината.
— Тогава утре ще й поискам ръката, другояче не може! — каза той накрая.
След тия думи значително се успокои и като прочете молитвите си и се помоли горещо за Ануша, заспа. А когато на другия ден се събуди, повтори:
— Днес ще й поискам ръката!…
Но това не беше така лесно, защото пан Михал не искаше да съобщава на всички, а по-напред да поговори с Кшиша и тогава да действа по-нататък. Не щеш ли, пан Нововейски пристигна още от сутринта и сякаш се намираше едновременно навсякъде.
Кшиша се движеше през целия ден като отровена: беше бледа, уморена и току навеждаше очи; понякога така се изчервяваше, та червенината обхващаше дори шията; понякога устните й трепереха като да заплаче; или пък биваше някак сънлива и отмаляла.
На рицаря беше трудно да се приближи до нея и особено да останат насаме за по-дълго време. Наистина той можеше просто да я изведе навън на разходка, защото времето беше чудесно и по-рано би направил това без никакви угризения, но сега не смееше, тъй като му се струваше, че веднага всички ще се досетят каква му е целта — всички ще отгатнат, че ще иска ръката й.
Добре, че го отмени Нововейски. Той отведе настрани пани столникова и доста дълго разговаря за нещо с нея; после двамата се върнаха в стаята, където малкият рицар седеше с двете девойки и пан Заглоба, и пани столникова каза:
— Вие, младите, да бяхте се разходили по двама с шейни, от снега чак искри хвърчат.
При тия думи Володиовски се наведе бързо към ухото на Кшиша и прошепна:
— Заклевам те, ваша милост панно, да седнеш с мене… Имам много неща да ти говоря.
— Добре — отговори Дрогойовска.
После двамата с Нововейски се завтекоха към конюшнята, а Баша заедно с тях и след около четвърт час две шейни спряха пред къщата. Володиовски и Кшиша седнаха в едната, Нововейски с хайдучето — в другата и тръгнаха без кочияши.
А пани Маковецка се обърна към Заглоба и каза:
— Пан Нововейски поиска ръката на Баша!
— Така ли? — попита Заглоба неспокойно.
— Лвовската пани подкоможина, неговата кръстница, ще дойде утре да се разбере с мене, а пан Нововейски ме помоли да му дам възможност поне отдалече да изпита Баша, защото сам разбира, че ако Баша не го обича, напразни ще бъдат всички усилия и ухажвания.
— И затова ли, ваша милост пани благодетелко, ги изпрати с шейни?
— Затова. Моят мъж е много добросъвестен. Той неведнъж ми е казвал: „Аз се грижа за имотите им, но мъж нека всяка си избира сама; стига да е честен човек, аз няма да се противопоставя, дори да е много по-беден. Най-сетне двете с Кшиша са вече големи и могат да разполагат със себе си.“
— И какво, ваша милост пани, възнамеряваш да отговориш на лвовската пани подкоможина?
— Мъжът ми пристига през май; на него ще предоставя това; но мисля, че ще стане така, както поиска Баша.
— Нововейски е хлапе.
— Но сам Михал казваше, че е знаменит воин, прославен вече с военните си подвизи. Притежава значителен имот, а пани подкоможина ме запозна с всичките му роднински връзки. Виждаш ли, ваша милост, то било така: неговият прадядо, роден от княгиня Сенютувна, primo voto100 бил женен…
— Какво ме интересуват неговите роднински връзки! — пресече я Заглоба, без да крие лошото си настроение. — Той не ми е нито брат, нито сват, а пък аз ти казвам, ваша милост пани, че хайдучето съм определил за Михал, защото, ако между девойките, които ходят на два крака по света, има по-хубава и по-добра от нея, тогава от тоя миг нека аз почна да ходя на четири крака като ursus101!
— Михал още не мисли за нищо и дори да мисли, на него окото му е повече в Кшиша… Ех! Това ще реши Бог, чиито пътища са неизповедими!