Пан Заглоба също се канеше да се върне при Скшетуски, като казваше, че се е затъжил за хлапетата; въпреки това, понеже беше много натежал, отлагаше заминаването си от днес за утре, а на Баша обясняваше, че тя е причина за бавенето му, защото се бил влюбил в нея и възнамерява да поиска ръката й.
Освен това той правеше компания на Кшиша, когато пани Маковецка отиваше с Баша при лвовската пани подкоможина. Кшиша никога не ги придружаваше при тия посещения, защото пани подкоможина въпреки цялото си благородство не можеше да понася Кшиша. А понеже много често и пан Заглоба отиваше във Варшава, където прекарваше времето си в мила компания и много пъти се връщаше пиян едва на другия ден, тогава Кшиша оставаше съвсем сама и запълваше самотните часове с размисли било за пан Володиовски, било за това, което би могло да се случи, ако всичко не беше окончателно свършено, и често пъти се питаше как би изглеждал оня непознат съперник на пан Михал, оня приказен принц!…
Веднъж тя седеше при прозореца и гледаше замислено към вратата на стаята, върху която падаше силният блясък на залязващото слънце, когато внезапно от другата страна на къщата се чу звън на шейна. Кшиша помисли, че пани Маковецка и Баша трябва да са се върнали, но това не я изкара от замислеността й и тя дори не извърна очи от вратата; в това време вратата се отвори и върху фона на тъмната глъбина пред очите на момичето се появи някакъв непознат мъж.
В първия миг на Кшиша се стори, че вижда картина или че е заспала и сънува: толкова прекрасно видение стоеше пред нея… Непознатият беше млад човек, облечен с черни чуждестранни дрехи, с бяла дантелена яка, която се спускаше чак на раменете. Още в детството си Кшиша беше видяла веднъж пан Арцишевски106, генерал от коронната артилерия, облечен по същия начин, който с тая си носия, както и с необикновената си хубост беше останал дълго в паметта й. Ето така беше облечен и тоя младеж, само че с красотата си безкрайно засенчваше и пан Арцишевски, и всички мъже по земята. Косата му, подстригана равно над челото, се виеше на светли къдрици от двете страни на лицето и беше направо чудесна. Веждите му бяха тъмни и се открояваха ясно върху бялото като мрамор чело; очите мили и тъжни, мустаците руси и руса остра брадичка. Това беше рядка глава, в която благородството се съчетаваше с мъжественост; глава, едновременно ангелска и рицарска. Дъхът на Кшиша спря в гърдите, тя гледаше, но не вярваше на очите си, нито можеше да разбере дали пред себе си има привидение или действителен човек. А той постоя някое време неподвижен, слисан или от учтивост престорен на слисан от хубостта на Кшиша; накрая тръгна от вратата към нея и като сведе шапка доземи, почна да мете пода с перата й. Кшиша стана, но краката й трепереха и тя затвори очи, като ту пламваше в огън, ту побледняваше.
Изведнъж гласът на непознатия прозвуча нисък и мек като кадифе:
— Аз съм Кетлинг ъф Елгин. Приятел и другар по оръжие на пан Володиовски. Прислугата вече ми каза, че имам неизразимото щастие и чест да гостуват под моя покрив сестрата и роднини на моя Палант107, но прости, достойна панно, моето стеснение, защото прислугата не ми каза това, което виждат очите, а и самите ми очи не могат да понесат твоя блясък…
С такъв комплимент рицарят Кетлинг приветства Кшиша, но тя не му се отплати със същото, тъй като не можа да намери сили за нито една дума. Досети се само, че като свърши речта си, той навярно й прави втори поклон, защото в тишината тя отново чу шумоленето на перата по пода. Кшиша чувстваше също така, че трябва, че непременно трябва да отговори нещо и да се отблагодари за комплимента с комплимент, понеже иначе може да бъде сметната за невъзпитана, но ето че не може да си поеме дъх, пулсът й бие в слепите очи и в ръката, гърдите се повдигат и отпускат, сякаш се е страшно уморила. Отваря клепачи — той стои пред нея с леко приведена глава, с възхищение и почит на чудното си лице. С разтреперани ръце Кшиша хвана роклята си, за да направи поне реверанс пред кавалера, но за щастие в същия миг зад вратата се чу зов: „Кетлинг! Кетлинг!“ и в стаята се втурна пан Заглоба с отворени прегръдки и запъхтян.
Тогава двамата се прегърнаха, а през това време девойката се мъчеше да дойде на себе си и същевременно погледна два-три пъти към рицаря. А той прегръщаше пан Заглоба сърдечно, но с онова необикновено благородство във всяко движение, което или бе наследил от прадедите си, или бе придобил по изискани кралски и магнатски дворове.
106
Кшищоф Арцишевски (1592–1656), полски военен, прекарал дълги години на холандска служба. През 1629 г. с чин капитан от пехотата взел участие в две експедиции до Бразилия, където допринесъл за превземането на град Олинда (окръг Пернамбуко) и укрепените фортове Ресиф и Араял. Накрая Арцишевски бил произведен в чин генерал от артилерията и адмирал на холандските морски сили в Бразилия. След завръщането си в Полша участвал в сражението край Пилавце с Богдан Хмелницки, а по-късно подготвил и ръководил отбраната на Лвов. — Бел. elemag_an