— В твоите ръце отдавам щастието и живота си. Милост чакам, че ми е страшно тежко…
— Да се помолим за Божие милосърдие! — извика внезапно Кшиша и падна на колене.
Кетлинг не разбра, но не посмя да се противопостави на това желание и пълен с очакване и безпокойство, коленичи до нея и отново започнаха да се молят.
От време на време в пустата черква се чуваха засилените им гласове, на които ехото придаваше странни и жални тонове.
— Боже, бъди милостив! — обади се Кшиша.
— Боже, бъди милостив! — повтори Кетлинг.
— Смили се над нас!
— Смили се над нас!
По-нататък тя вече се молеше тихо, но Кетлинг видя, че плач разтърсва цялата й снага. Кшиша дълго не можа да се успокои; после, след като се успокои, дълго още стоеше коленичила, без да мръдне, най-сетне стана и каза:
— Да вървим…
Отново излязоха на дългия коридор. Кетлинг очакваше, че по пътя ще получи някакъв отговор и я гледаше в очите, но напразно. Тя вървеше бързо, сякаш желаеше колкото може по-скоро да се намерят в стаята, където ги чакаше Заглоба.
А когато бяха вече на двайсетина крачки от вратата, рицарят я хвана за края на роклята.
— Панно Кристино! — каза той. — В името на всичко свято…
Тогава Кшиша се обърна, грабна толкова бързо ръката му, че той нямаше време да окаже и най-малка съпротива, и мигновено я притисна до устата си.
— Обичам те с цялата си душа, но никога няма да бъда твоя! — отговори тя.
И докато слисаният Кетлинг успее да изрече една дума, тя добави още:
— Забрави всичко, което беше!…
След малко двамата се намериха в стаята.
Лакеят спеше на един стол, а пан Заглоба на друг. Но влизането на младите ги събуди. Заглоба отвори окото си и започна да мига с него полузамаян. Постепенно обаче съзнанието му за времето и лицата се възвърна.
— О, вие ли сте! — каза той, като опъваше пояса си надолу. — Сънувах, че новият избор е станал, а избраният е Пяст120. Бяхте ли на тераската?
— Бяхме.
— А душата на Мария Людвика не се ли показа случайно пред вас?
— Показа се! — отвърна Кшиша глухо.
Четиринайсета глава
След като излязоха от замъка, Кетлинг имаше нужда да събере мислите си и да се отърси от изумлението, което предизвика у него постъпката на Кшиша, та се сбогува с нея и със Заглоба още при портата и те двамата тръгнаха обратно за странноприемницата. Баша и пани столникова също се бяха вече върнали от болната и пани столникова посрещна пан Заглоба със следните думи:
— Получих писмо от мъжа си, който още се намира в станицата121 при Михал. И двамата са здрави и съобщават, че скоро ще бъдат тук. Има писмо от Михал до ваша милост, а за мене само постскриптум в писмото на мъжа ми. Съпругът ми пише също така, че спечелил процеса с Жуброви за един имот на Баша. Сега вече там наближавали сеймиките… Разправя, че името на Собески имало страшно голямо влияние там, та и сеймикът щял да мине според неговото желание. Всичко живо се готвело да дойде на избора, но нашите места щели да вървят с пан коронния маршал. Там било вече топло и валели дъждове… У нас във Верхутка изгорели стопанските постройки… Един ратай запалил огън и понеже имало вятър…
— Къде е писмото на Михал до мене? — попита пан Заглоба, като прекъсна потока от новини, издумани на един дъх от добрата пани столникова.
— Ето го! — отговори пани столникова и му подаде писмото. — Понеже имало вятър, а хората били на панаир…
— Как са дошли тия писма? — отново попита Заглоба.
— Пристигнали в дома на пан Кетлинг, а оттам ги донесе слуга. А понеже, казвам, имало вятър…
— Искаш ли да чуеш, ваша милост благодетелко?
— Да, много моля.
Пан Заглоба строши печатите и почна да чете, отначало полугласно за самия себе си, после високо за всички:
„Това е първото писмо, което ви изпращам, но навярно няма да има второ, защото тук пощите са несигурни, а аз personaliter122 скоро ще се намеря между вас. Тук на полето е хубаво, но сърцето страшно ме тегли към вас, а размишленията и спомените нямат край, поради което solitudo123 ми е по-приятно от компанията. Предполаганото сражение отмина, понеже ордите си седят мирно, само по-малки групи вилнеят по полята, но ние така успешно ги изненадахме на два пъти, че не остана дори свидетел на поражението им.“
— Ех, че са ги загрели! — извика Баша радостно. — Няма по-хубаво нещо от войниклъка!
120
Пястите са най-старата княжеска и кралска династия в Полша. В случая — че за крал е бил избран поляк. — Бел.прев.