— Свидетели са тия жени — отговори Заглоба. — И при все че те не са вещи по тия въпроси, нека говорят, щом провидението със своите неизповедими решения им е признало дар слово наравно с нас!
Епископът подканцлер погледна неволно към пани Маковецка, а после към двете притиснати една до друга девойки. Настана кратка тишина. Внезапно се чу сребристият глас на Баша.
— Аз не съм чула!
След тия думи Баша страшно се смути и се изчерви чак до ушите особено защото пан Заглоба каза веднага:
— Прости, ваше достойнство! То е младо, та е палаво! Но quod attine130 до кандидатите, много пъти съм казвал, че от тия чужденци полската свобода ще има да плаче.
— И аз се боя от това — отвърна епископ Олшовски, — но дори да искахме да изберем някой Пяст, кръв от нашата кръв, плът от нашата плът, кажи, ваша милост, накъде да се обърнат сърцата ни? Самата мисъл на ваша милост за Пяст е велика и като пожар се шири в страната ни, защото чувам, че навсякъде по сеймиките, където не са подкупени, се чува един глас: „Пяст! Пяст!“
— Правилно! Правилно! — прекъсна го Заглоба.
— Все пак — продължи подканцлерът — по-лесно е да викаш за Пяст, отколкото да намериш тоя толкова желан кандидат, та не се чуди, ваша милост, че ще попитам кого си имал наум.
— Кого съм имал наум ли? — повтори Заглоба леко смутен. И като издаде устната си напред, сбръчка вежди. Трудно му беше да даде бърз отговор, понеже досега не само че не беше имал никого наум, но изобщо не бе имал и тия мисли, които опитният епископ подканцлер му втълпи сега. Впрочем той сам знаеше и разбираше, че подканцлерът го тегли в определена посока, но нарочно позволи това, защото то го много ласкаеше.
— Твърдях само in principio131, че ни трябва Пяст — отговори той най-после, — но всъщност досега не съм споменал никого.
— Чувах за амбициозните намерения на княз Богуслав Радживил! — измърмори сякаш на себе си епископ Олшовски.
— Докато ноздрите ми още поемат дъх, докато една капка кръв има в гърдите ми — извика Заглоба със силата на дълбока убеденост, — това няма да стане! Аз не бих искал да живея всред такъв опозорен народ, който за награда би направил свой крал един предател и юда!
— Това е глас не само на разум, но и на гражданска добродетел! — отново измърмори подканцлерът.
„Ха! — помисли Заглоба. — Ти искаш от мене да теглиш, но аз ще те потегля.“ А Олшовски поде:
— Накъде ли ще заплаваш, изтерзан корабе на моето отечество? Какви ли бури, какви ли скали те очакват? Наистина зле ще стане, когато чужденец бъде избран за твой кормчия, но, изглежда, че така трябва да бъде, защото ти нямаш по-достоен между синовете си!
Тук епископът разпери белите си ръце, украсени с блестящи пръстени, сведе глава и каза примирено:
— И така Конде ли, лотарингецът ли или нойбургският княз?… Няма друг изход!
— Дума да не става! Пяст! — отговори Заглоба.
— Кой? — попита свещеникът. И настана мълчание.
После подканцлерът отново поде:
— Има ли поне един, за когото биха се съгласили всички? Къде е този, който така би спечелил сърцата на рицарството, че никой да не посмее да мърмори срещу избора му?… Имаше един такъв, най-големият, най-заслужилият, твой приятел, благородни рицарю, който ходеше осиян от славата като от слънце… Имаше един такъв…
— Княз Йереми Вишньовецки! — прекъсна го Заглоба.
— Точно така! Но той е в гроба…
— Жив е синът му! — отговори Заглоба.
Подканцлерът присви очи и седя известно време мълчаливо; но внезапно повдигна глава, погледна към пан Заглоба и заговори бавно:
— Благодаря на Бога, че ми вдъхна мисълта да се запозная с ваша милост. Така е! Жив е синът на великия Йереми, млад и изпълнен с надежди княз, по отношение на когото Жечпосполита има неуреден досега дълг. Но от грамадното богатство не му е останало нищо, само славата като единствено наследство. А в днешните прогнили времена, когато всеки насочва очите си само там, където ги привлича златото, кой ще изрече неговото име, кой ще има смелостта да постави кандидатурата му? Ваша милост? Да! Дали обаче ще се намерят повече такива хора? Няма нищо чудно, че този, на когото целият живот е изтекъл в героични борби по всички бойни полета, не ще се уплаши и на изборното поле високо ще отдаде почит на справедливостта… Но дали другите ще го последват?…