Тук подканцлерът се замисли, после повдигна очи и продължи:
— Бог е по-силен от всички нас. Кой знае какви са неговите присъди? Кой знае? Щом си помисля как цялото рицарство вярва и се уповава на ваша милост, наистина забелязвам с удивление, че някаква надежда нахлува в сърцето ми. Кажи ми искрено, ваша милост, дали някога за тебе е съществувало нещо невъзможно?
— Никога! — отговори Заглоба убедено.
— Ние обаче не би трябвало така изведнъж да поставяме твърде остро тая кандидатура. Нека това име да звучи в човешките уши, но нека да не изглежда много страшно на нашите противници; нека по-добре да се смеят и подиграват, та да не поставят твърде силни пречки… А може би Бог ще даде да изплава внезапно, когато другите партии взаимно осуетят своите усилия… Проправяй му постепенно път, ваша милост, и не прекъсвай тая си работа, защото това е твой кандидат, достоен за разума и опитността ти… Да те благослови Бог в тия твои намерения…
— Трябва ли да разбирам — попита Заглоба, — че ваше достойнство е мислел за княз Михал?
Епископът подканцлер извади от ръкава си малка книжка, на която с дебели букви се чернееше заглавие „Censura candidatorum“ и каза:
— Чети, ваша милост, нека написаното тук да отговори вместо мене!
След тия думи епископът подканцлер стана да си тръгва, но пан Заглоба го задържа и каза:
— Позволи, ваше достойнство, аз да ти отговоря още нещо. И така най-напред благодаря на Бога, че по-малкият печат132 се намира в такива ръце, които умеят да правят хората меки като восък.
— Какво, какво? — попита подканцлерът учуден.
— Второ, предварително заявявам на ваше достойнство, че кандидатурата на княз Михал ми много харесва, тъй като познавах и обичах баща му и съм се бил под негово командване заедно с моите приятели, които също така от душа ще се зарадват при мисълта, че ще могат да проявят и към сина оная любов, която хранеха към великия му баща. Затова аз се хващам с две ръце за тая кандидатура и още днес ще поговоря с пан подкоможи Кшицки, човек с големи връзки и мой близък, който има значително влияние всред шляхтата, понеже мъчно може да не го обича човек. Ние двамата ще направим всичко, което зависи от нас, и дано даде Бог да постигнем нещо.
— Нека ангелите да ви водят — отговори епископът, — щом е така, нищо повече не искам.
— Извинявай, ваше достойнство! Аз пък искам още нещо, а именно — да не би ваше достойнство да си помисли така: „Моите собствени desiderata133 вложих в устата му, втълпих му, че той по собствен ум invenit134 кандидатурата на княз Михал, с две думи, омачках глупака в ръцете си, сякаш беше от восък…“ Ваше достойнство! Аз ще избирам княз Михал, защото ми е допаднал на сърцето — ето защо!… Защото, както виждам, допада и на ваше достойнство — ето защо… Ще го избирам заради княгинята-вдовица, заради моите приятели, заради доверието, което имам в разума (тук пан Заглоба се поклони), от който е изскочила тая Минерва135, — а не защото съм се оставил да ми втълпят като на малко дете, че това е моя инвенция136; не затова най-после, че съм глупак, а защото когато някой умен ми каже нещо умно, тогава старият Заглоба казва: „Добре!“
Тук шляхтичът се поклони още веднъж и млъкна. Отначало епископът подканцлер се беше много смутил, но като видя и доброто настроение на шляхтича, и това, че работата взема толкова желан обрат, засмя се от цялата си душа, после се хвана за главата и започна да повтаря:
— Одисей, кълна се в Бога, истински Одисей! Пане брате, който иска да направи нещо хубаво, по различен начин трябва да се отнася с хората, но с вас виждам, че е нужно да се говори направо за същността. Страшно ми допаднахте на сърцето!
— Както на мене княз Михал!
— Да ви даде Бог здраве! Ха! Бит съм, но съм доволен! Вижда се, че сте от стара коза яре… А това пръстенче нека ти бъде за спомен от нашия colloquium137.
Но Заглоба отговори:
— А това пръстенче нека си остане на мястото…
— Вземете го, че ще ми стане криво…
— По никакъв начин! Може би друг път… Някога по-късно… След избора…
Епископът подканцлер разбра и повече не настояваше, но си излезе със светнало лице.
Пан Заглоба го изпрати чак извън портата и на връщане мърмореше:
— Ха, дадох му урок! Намерил кого да залъгва… Но ми направи чест! Сега големците ще се надпреварват да пристигат през тая порта… Интересно какво ли си мислят там жените?
135
Според римската митология богинята на мъдростта Минерва се е родила от главата на Юпитер. — Бел.прев.