Выбрать главу

Войниците сега угасиха борините, но всеки смъкна от рамото си било мускет, било пушка или пищов и загърмяха в чест на Баша.

Пред оградата от колове излязоха и оркестри: рицарският, съставен от тръби, казашкият — от литаври, барабани и разни многострунни инструменти, и накрай липковският, в който според татарския обичай първо място държаха пронизителните свирки. Лаят на войнишките кучета и ревът на изплашения добитък още повече засилваха врявата.

Сега конвоят остана назад, а напред яздеше Баша, като от едната й страна беше мъжът й, а от другата — пан Заглоба.

Над портата, окичена чудесно с елови клонки, се чернееше надпис върху ципи от мехур, намазани с лой и осветени отвътре:

Нека Купидон ви дава честити години, crescite162, желани гости, multiplicamini163!

— Vivant! Floreant!164 — крещяха войниците, когато малкият рицар и Баша се спряха, за да прочетат надписа.

— За Бога! — каза пан Заглоба. — Та нали и аз съм гост, но ако това пожелание за размножаване се отнася и до мене, нека гарваните ме изкълват, ако зная какво да правя с него.

Пан Заглоба обаче намери отделен надпис за себе си и го прочете с голямо задоволство:

Нека нашият Онуфри Заглоба живее — той всред рицарството славно най-прославен грее!

Володиовски се много развесели и покани офицерите, също и рицарите на вечеря при себе си, а за войниците заповяда да изтъркалят една-две бъчви водка. Одраха и няколко вола, които веднага бяха сложени да се пекат на огньовете. Стигна обилно за всички; дълго през нощта станицата ехтеше от възгласи и мускетни гърмежи, та страх обзе разбойническите банди, скрити в ушицките долища.

Двайсет и трета глава

Пан Володиовски не стоеше без работа в своята станица, а и хората му живееха в непрекъснат труд. Сто души, а понякога и по-малко оставаха като гарнизон в Хрептьов, а останалите бяха в непрекъснати обиколки. Най-големи отреди биваха пращани да претърсват ушицките долища и те живееха сякаш в непрекъсната война, защото разбойническите банди, често твърде многобройни, оказваха силна съпротива и много пъти трябваше да водят формални битки с тях. Такива експедиции продължаваха по пет-шест дена, дори по петнайсетина. По-малки разезди пан Михал изпращаше чак към Брацлав за сведения за ордата и за Дорошенко. Задача на тия разезди беше да докарват пленници за разпит, иначе казано, да ги ловят в степите; други слизаха надолу по Днестър до Могильов и Ямпол, за да поддържат връзка с комендантите, оставени по тия места; трети бдяха откъм влашката страна; четвърти правеха мостове, поправяха някогашния път.

Тая област, в която цареше толкова голямо движение, постепенно се успокояваше; по-мирните жители, които не обичаха разбойничеството, лека-полека се връщаха в изоставените селища, отначало тайничко, после все по-смело. В самия Хрептьов надойдоха разни еврейчета занаятчии; понякога се отбиваше и някой по-значителен търговец арменец, все по-често идваха дребни пътни продавачи: и пан Володиовски не напразно се надяваше, че ако Бог и хетманът го оставят за по-дълго време тук като комендант, с течение на времето тези подивели места ще придобият съвсем друг вид. Сега всичко това беше само начало, предстоеше да се направи още много; пътищата още не бяха безопасни; разюзданото население с по-голяма готовност поддържаше връзки с разбойниците, отколкото с войската и по най-дребен повод отново се криеше в скалните пропасти; през бродовете на Днестър често се прокрадваха шайки, съставени от власи, казаци, унгарци, татари и Бог знае още какви; те нахълтваха из страната, нападаха по татарски села и градчета и заграбваха всичко, което можеше да се заграби; още нито за миг по тия места не можеше ръката да остави сабята или мускетът да се закачи на гвоздей, но началото беше вече сложено и бъдещето се очертаваше благоприятно.

Най-внимателно трябваше да се следи откъм изток. Защото от паплачта на Дорошенко и помощните чамбули непрекъснато се откъсваха по-големи или по-малки чети, приближаваха се незабелязано до полските охрани и носеха унищожение и пожар в околността. Но понеже това бяха банди, които поне привидно действаха на своя глава, малкият комендант ги унищожаваше без страх, че ще навлече на страната по-голяма буря, и като не се задоволяваше само с отбрана, сам ги търсеше в степта, и то толкова успешно, че с течение на времето направи тия нападения да опротивеят и на най-дръзките.

вернуться

162

Растете (лат.). — Бел.прев.

вернуться

163

Размножавайте се (лат.). — Бел.прев.

вернуться

164

Да живеят! Да цъфтят! (лат.). — Бел.прев.