Тук пан Мушалски прекъсна разказа си и започна да пипа някак с пръсти около очите си. Настана кратка тишина, само студеният северен вятър съскаше между гредите, а в стаята огънят пращеше и щурците пееха. После пан Мушалски си отдъхна и продължи:
— Както ще се види, Господ-Бог ни благослови и прояви своята милост, но тогава платихме горчиво тия братски чувства. Бяхме се хванали в прегръдките си и така преплетохме веригите, че не можехме да ги откачим. Дойдоха надзирателите и едва те ни разделиха, но бичът повече от час фуча над нас, биеха ни където завърнат. Кръв потече от мене, потече и от Дидюк, смеси се и като една струя се изля в морето. Но нищо от това, стари истории… за слава на Бога!…
От тоя момент не помислях, че аз произхождам от самнитите, а той е белоцерковски селянин, обявен неотдавна за шляхтич. И родния си брат не бих могъл да обичам повече от него. Дори да не беше направен шляхтич, пак бих го обичал — макар че предпочитах да е. А то постарому, както някога ми връщаше тъпкано на омразата с омраза, сега ми се отплащаше на обичта с обич. Такава му беше природата…
На другия ден започна сражение. Венецианците разпръснаха нашата флота на всички страни. Галерата ни, разнебитена от тежки оръдия, се спотаи при някакво пусто островче, просто скала, която стърчеше от морето. Трябваше да се поправи, но понеже войниците бяха избити и липсваше работна ръка, принудиха се да ни разковат и да ни дадат брадви. Щом слязохме на сушата, поглеждам към Дидюк, а в неговата глава беше същото, което и в моята. „Веднага ли?“ — попита той. „Веднага!“ — казвам и без да мисля повече, треснах надзирателя в главата; в същия момент пък той удари капитана. Последваха ни и другите като огън! След един час свършихме с турците, после поправихме горе-долу галерата и седнахме на нея без вериги, а милостивият Бог заповяда на ветровете да ни отведат към Венеция.
С просия стигнахме до Жечпосполита. Разделих си с Дидюк имота при Ясло и отново влязохме във войската, за да платим за нашите сълзи и нашата кръв. През време на отбраната на Подгаец Дидюк отиде при Сирко175 в Сечта, а заедно с него — в Крим. Какво правиха там и каква значителна диверсия извършиха — това ваши милости знаете.