Пан Володиовски свърши и зашари с очи по насъбраните, а понеже те, изглежда, преценяваха внимателно съдържанието на писмото и затова продължаваха да мълчат, той рече:
— Тарасовски, Моравски, Грохолски и Александрович — всичко това са бивши татарски ротмистри и предатели.
— Също така Потужински, Творовски и Адурович — добави пан Снитко.
— Какво мислите за това писмо, ваши милости?
— Явна измяна… — Тук няма какво да се обсъжда — каза пан Мушалски. — Просто надушили са се с Мелехович, за да прехвърли и нашите липковци на тяхна страна, а той е съгласен.
— За Бога! Какъв periculum за нашата част! — извикаха няколко гласа. — Ами че липковците са готови да дадат душата си за Мелехович и ако той им заповяда, ще ни нападнат някоя нощ.
— Най-черно предателство под слънцето! — извика пан Дейма.
— А сам хетманът направи стотник тоя Мелехович! — каза пан Мушалски.
— Пане Снитко — обади се Заглоба, — какво казах аз, когато видях Мелехович? Не рекох ли на ваши милости, че ренегат и предател гледа от очите на този човек? Ха! Стигаше ми да хвърля един поглед върху него! Той е могъл да измами всички, но не мене! Повтори думите ми, ваша милост пане Снитко, но не ги изменяй. Не казах ли, че това е предател?
Пан Снитко пъхна крака под пейката и склони глава.
— Човек наистина може да се удивлява на проницателността на ваша милост, макар че — право да си кажа — не помня да си го нарекъл, ваша милост, предател. Каза само, че гледа като вълк.
— Ха! Значи ти, ваша милост, смяташ, че кучето е предател, а вълкът не е предател, че вълкът няма да ухапе ръката, която го милва и му дава да яде? Значи, кучето е предател? Да не би ваша милост да почнеш да защитаваш Мелехович, а всички нас да направиш предатели?…
Скастрен по този начин, пан Снитко отвори широко очи и уста и така се слиса, че някое време не можеше да каже нито дума.
А пан Мушалски, който решаваше работите бързо, каза веднага:
— Най-напред трябва да благодарим на Бога, че се разкриха такива позорни връзки, а после да се изпратят шестима драгуни с Мелехович — и куршум в главата!
— После да се назначи нов стотник — добави пан Ненашинец.
— Предателството е толкова явно, че грешка не може да има.
Но Володиовски отвърна:
— По-напред трябва да разпитаме Мелехович, а после да съобщим на хетмана за тия връзки, защото, както ми казваше пан Богуш от Жембице, коронният маршал държи много за липковците.
— Но ваша милост — каза пан Мотовидло, като се обърна към малкия рицар, — имаш пълно право да разследваш и съдиш Мелехович, защото той никога не е бил рицар от шляхтишки произход.
— Аз зная моите права — отвърна Володиовски — и няма нужда да ми ги припомняш, ваша милост.
Изведнъж другите започнаха да викат:
— Нека се изправи пред очите ни тоя синковец, този продажник и изменник!
Гръмките викове събудиха пан Заглоба, който беше задрямал, което вече му се случваше много често; той си припомни бързо за какво ставаше дума и рече:
— Не, пане Снитко, месецът се е скрил в герба ти, но умът ти се е скрил още по-хубаво, та никой и със свещ не може да го намери. Да казваш, че кучето, canis fidelis176 било предател, а вълкът не бил предател! Прощавай, моля ти се, но ти вече съвсем си изглупял, ваша милост!
Пан Снитко повдигна очи към небето в знак, че го обиждат незаслужено, но не искаше да дразни стареца, а пък и Володиовски му заповяда да отиде за Мелехович, та той излезе бързо, доволен, че по тоя начин може да се измъкне.
След малко се върна и доведе младия татарин, който, изглежда, че не знаеше нищо за залавянето на липковеца, тъй като влезе смело. Неговото мургаво и прекрасно лице беше много побледняло, но той бе вече здрав и главата си дори не увиваше с кърпи, а само й слагаше малка шапчица от червено кадифе.
Очите на всички бяха вторачени в него, а той се поклони доста ниско на малкия рицар и доста гордо на останалата компания.
— Мелехович! — каза Володиовски, като впи проницателния си поглед в татарина. — Ти познаваш ли полковник Кричински?
По лицето на Мелехович премина внезапна и страшна сянка.
— Познавам го! — каза той.
— Чети — рече малкият рицар и му подаде писмото, намерено у липковеца.