Паника.
Тръгна напред с малки колебливи стъпки, но въпреки това стигна до брега прекалено бързо.
— Представи се! — изрева Дигин.
Под Хедър водата, черна като бензин, все още беше пълна с тела. Прииска й се да изкрещи: „Махайте се, махайте се, ще ви ударя!", но не можеше да продума. Не можеше дори да си поеме въздух. Струваше й се, че някой е притиснал дробовете й между два камъка.
И изведнъж вече не можеше да мисли за нищо друго освен за Крис Хайнц, който преди четири години изпи една пета от бутилка водка, преди да скочи, и се спъна. Шумът, с който главата му се разби в скалата, беше деликатен, почти като от счупване на яйце. Хедър си спомни как всички хукнаха през гората, спомни си тялото му, разбито и отпуснато, което лежеше полупотънало във водата.
— Кажи си името! — отново я подкани Дигин и тълпата поде скандирането: „Името, името, името!"
Тя отвори уста.
— Хедър — изграчи. — Хедър Нил.
Гласът й се пречупи, а вятърът го блъсна обратно.
Скандирането все още продължаваше: „Името, името, името!" А после: „Скачай, скачай, скачай!"
Вътрешностите й бяха побелели, пълни със сняг. В устата си усещаше лек вкус на бълвоч. Пое си дълбоко въздух. Затвори очи.
Скочи.
Събота, 25 юни
Хедър никога не беше съжалявала за нищо толкова много, колкото за това решение, което взе на брега — да участва в играта. През следващите дни то започна да й се струва като някаква лудост. Може би бе вдишала прекалено много алкохолни изпарения на брега. Може би това, че видя Мат с Делони, я бе тласнало към временна психоза. Такива неща се случваха, нали така? Адвокатите не градяха ли цяла защита въз основа на такива твърдения, когато някой откачеше и насечеше бившата си жена на парчета с брадва?
Хедър обаче беше прекалено горда, за да се откаже. А датата на първото официално предизвикателство наближаваше все повече. Въпреки че раздялата с Мат й вдъхваше желание да се скрие някъде и да си остане там, въпреки че правеше всичко по силите си да избягва всеки, който я познаваше дори бегло, новините бяха стигнали до нея: водните кули до Копак бяха нашарени. Някой бе изписал с боя на тях дата и час. Събота. Залез-слънце.
Съобщение и покана за всички участници.
Хедър се движеше колкото се може по-бавно; прекарваше вечерите си свита на дивана пред телевизора със сестра си Лили; изключваше си телефона, когато не го проверяваше натрапчиво за съобщение от Мат. Не искаше да се разправя с Бишъп, който щеше да й изнесе лекция и да й каже, че Мат и бездруго е идиот. Натали пък цели три дни се държа студено, преди най-накрая да признае, че вече не й се сърди толкова.
Времето течеше бързо, летеше, сякаш животът бе лента, поставена в режим на бързо превъртане.
Най-накрая дойде събота и тя не можеше да продължи да бяга от действителността.
Дори не й се наложи да се измъква тайно от къщи. По-рано същата вечер майка й и вторият й баща, Бо, бяха отишли в някакъв бар в Анкрам, което означаваше, че няма да се довлекат до вкъщи преди полунощ или може би в неделя следобед — с помътнели очи, вонящи на дим, най-вероятно изгладнели и в лошо настроение.
Хедър направи чийзбургер за Лили, която го изяде в намусено мълчание пред телевизора. Косата на сестра й беше разделена точно по средата, пригладена и събрана в стегнат кок на тила. Отскоро я носеше така и приличаше на старица, прикована в тялото на единайсетгодишна.
Лили не й говореше и Хедър не знаеше защо, но нямаше достатъчно енергия, за да се разтревожи. Сестра й си беше такава: в един момент сърдита, а в следващия усмихната. Напоследък клонеше повече към сърдитото, а освен това беше и по-сериозна, много внимаваше как се облича и какви прически си прави, беше станала по-тиха, по-рядко избухваше в такъв смях, че млякото да запръска от носа й. Вече не молеше Хедър толкова често да й прочете приказка преди лягане. Но Хедър смяташе, че сестричката й просто расте. Човек нямаше на какво толкова да се усмихва в Карп. В мобилния парк[3] „Фреш Пайнс" определено нямаше за какво да се усмихваш толкова.
И все пак изпитваше лека болка в гърдите. Липсваше й старата Лили: ръце, лепкави от кутията с газирана напитка „Доктор Пепър", мирисът на дъвка от дъха й, вечно несресаната коса и винаги изцапаните с петна очила. Липсваха й разширените в тъмното очи на Лили, когато малката се обръщаше на една страна към нея и прошепваше: „Разкажи ми приказка, Хедър".
3
Площ за мобилни домове, които са повече или по-малко постоянно установени там. — Бел. прев.