Джеймс Джойс
Пансионът
Мисис Мони беше дъщеря на месар. Беше от ония жени, които бяха способни да държат всичко в ръцете си, непоколебима жена. Беше се омъжила за майстора на баща си и отвори месарница близо до Пролетната градина. Но скоро след като почина свекъра й, Мистър Мони се пропиля. Пропи се, доскоро абсолютен трезвеник, който мислеше само за дълга си. Беше безсмислено да го умолява, пак почваше след няколко дни. Биеше жена си пред клиентите и купуваше лошо месо, това му провали бизнеса. Една нощ я подгони със сатъра и тя трябваше да спи в съседите.
След това се разделиха. Отиде при свещеника и си извоюва развод, взе децата. Нямаше повече да му дава ни храна, ни пари, ни подслон, а и трябваше да се подписва в полицията. Беше окъсан тумбест алкохолик, с бяло лице, бели мустаци и вежди, над малки кръвясали очички и цял ден прекарваше в чакалнята, чакайки да се отвори място за работа. Мисис Мони, огромна импулсивна жена, прибра всички останали пари от месарницата и купи пансион на улица Хардуик. В къщата й живееха основно туристи от Ливърпул или от островите, а от време на време и някой артист или музикант. Най-дълго се заседяваха чиновниците от града. Водеше домакинството внимателно и строго, знаеше кога да даде на заем, кога да е строга и кога да остави нещата да вървят по течението. Всичките млади мъже я наричаха „Мадам“. Плащаха по 16 шилинга на седмица за храна и легло (изключвайки бирата и скоча). Споделяха си всичко и си бяха доста близки един с друг. Разговаряха кой е протеже и кой аутсайдер. Джак Мони, сина на Мадам, чиновник на комисар на улица Флийт, имаше репутацията на труден човек. Занимаваше се с мръсни сделки и честичко се връщаше в малките часове на нощта. Когато срещнеше приятелите си, винаги имаше нещо, което да каже и винаги беше сигурен, че от това ще излезе нещо добро, някой кон или артистка. Имаше вицове в запас и пееше мръсни песнички. В неделя вечер почти винаги имаше някакво събиране в хола на Мисис Мони. Музикантите се радваха, Шеридън свиреше валс и полка, а Поли Мони, дъщерята на Мадам пееше. Пееше:
Поли беше сладко стройно деветнайсетгодишно девойче, имаше дълга мека коса и малки плътни устни. Очите й, сиви на зелени точици, имаха навика да гледат към тавана, когато някой й говореше, приличаше на малка перверзна мадона. Отначало Мисис Мони я изпрати като машинописка в зърнената фабрика, но когато един от полицаите почна да идва всяка вечер у тях и да моли да поговори с Поли, Мисис Мони я върна обратно вкъщи и я накара да се занимава с домашната работа. Поли беше сладко момиче и взе ума на повечето от младите мъже. А и на младите мъже им харесваше мисълта, че има млада жена наоколо. Поли флиртуваше, но Мисис Мони знаеше много добре, че само щяха да я използват за кратко и че никой нямаше намерение за нещо сериозно. Нещата си вървяха така доста дълго време, а и Мадам се замисляше дали да не я прати пак като машинописка, тогава забеляза, че има нещо между Поли и един от младежите. Наблюдава двойката и се зае да оправя нещата, както си знаеше.
Поли много добре знаеше, че я наблюдават, но докато майка й си мълчеше всичко си бе по старому. Нямаше открити караници и обяснения и дори когато в къщата започна да се говори за тяхната връзка, майката мълчеше. Поли започна да дебелее, което не беше много характерно за нея, а младият мъж изведнъж се разтревожи. Накрая, като реши, че това е най-подходящият момент Мисис Мони се намеси. Тя се справяше с моралните проблеми, както сатъра с месото, а в този случай трябваше да направи това, което имаше наум.
Беше чиста неделна утрин, ранно лято, топло, но със студен бриз. Всички прозорци на пансиона бяха отворени, а ленените завеси се издуваха към улицата. Камбанарията на Джордж Чърч биеше, приканваше вярващите, беше се образувал малък кръг пред портите. Беше края на закуската, масата в трапезарията беше отрупана с остатъците от бекона с яйца и ребърцата. Мисис Мони седеше на един стол и наблюдаваше как Мери разтребва масата. Каза й да прибере коричките и остатъците от хляба за пудинга във вторник. Когато чиниите бяха прибрани, хляба събран, захарта и маслото под ключ, тя се замисли над снощният разговор с Поли. Нещата бяха както й предполагаше, задаваше ясни въпроси, Поли отговаряше прямо. Разбира се и на двете им беше някак неудобно. Майката се притесняваше, защото не искаше да бъде прекалено високопарна и да не изглежда, че прави нещо тайно, а на дъщерята и беше неудобно, поради простата причина, че тези неща винаги я караха да се чувства неудобно, а й защото не искаше, майка й да си помисли, че в невинността си тя има намерения, извън майчините й.