— Е, какво ти е мнението за нея? — обърна се към баба си Калид, като не сваляше поглед от лицето й.
— За кого? — попита невинно Козем, като запали лулата си и изпусна с наслада дима.
— За Сара Уулкът, бабо. Знам, че си изпратила да ти я повикат, така че престани да се преструваш. Не мислиш ли, че е много красива?
Козем сви рамене.
— Не. Но ти харесваш западни жени с млечна кожа. Тя е прекалено слаба. Сигурен ли си, че може да износи и роди дете?
— А ти никога ли не мислиш за нещо друго? — възрази Калид, раздразнен от думите й.
— Не, не мисля, а и ти също трябва сериозно да се замислиш! Твой дълг е да…
— Не ми говори какво е мой дълг и какво не е! След като баща ми умря, аз управлявам тази област. Сражавам се с арабите и бедуините, плащам си дължимото на султана и пазя мира, както и всичко, което ми остави моят баща и твой син. Отнасям се към това наследство като към нещо свещено. Поставил съм благополучието на хората ми преди всичко и над всичко и ти знаеш това много добре! Сега искам тази жена и проклет да съм, ако не я имам!
Калид се изправи рязко и започна възбудено да крачи из стаята.
— Аз не се противопоставям на избора ти, Калид. Ако питаш мен, тя може да има гърбица или заешка устна, все ми е едно — отвърна меко Козем. — Аз просто искам от теб да се ожениш за нея и да й направиш дете колкото е възможно по-бързо.
— Имам нужда от време — заяви упорито Калид.
— Защо?
— Искам тя сама да ме пожелае и доброволно да дойде при мен.
— Ти си твърде горд, Калид. Сега я обладай насила, по-късно тя сама ще дойде при теб. Много бракове са започнали по този начин.
— Но не и моят.
— Значи искаш и тя да те желае толкова, колкото я желаеш и ти.
— Повече.
— Не мисля, че това е възможно — усмихна се Козем.
Калид се обърна към нея и й се усмихна. Чувстваше се сигурен в себе си.
— О, да, възможно е, не след дълго сама ще се убедиш.
Роксалена стъпваше предпазливо по напуканата и осеяна с бурени пътека, която водеше към изоставената баня, използвана някога от жените от харема на султана, а сега обрасла с пълзящи растения и лози и обитавана от паяци и гнездящи птици. Абдул Хамид бе построил нова баня на Босфора за любимката си Накшедил, майката на Роксалена, а старата бе изоставена и бавно се рушеше. Сега никой не идваше в градините освен децата от харема, които играеха тук, и някой градинар, за да изскубе твърде избуялите плевели.
Сега това място посещаваха млади мъж и жена, които пазеха любовта си в тайна и чиято съдба беше да се срещат, като рискуват живота си.
— Осман? — прошепна Роксалена, като се мъчеше да проникне с поглед през тъмнината на безлунната нощ.
— Тук съм — отвърна любимият й и моментално застана до нея.
Роксалена се хвърли в прегръдките му, той я притисна към себе си и впи жадно устните си в нейните. Роксалена отвърна с жар на целувката му, след което започнаха бързо да се събличат. И двамата изгаряха от страст. Осман отнесе принцесата на една каменна пейка вътре в банята, разкъса останалата част от облеклото й и покри тялото й със своето, като проникна в нея почти в същия момент. Роксалена изстена и зарови лице в широкото му рамо, страстно шепнейки името му, а след като вълната на задоволената страст премина, тя се отпусна назад, закрила очите си с ръка. Той се наведе и я целуна.
— Липсвах ли ти? — попита Осман, а тя се засмя. Роксалена махна ръката от очите си, погледна лицето на любимия си, надвесено над нея, и докосна бузата му. Осман имаше здрав тъмен загар, черната му къдрава коса, правилни черти и силно тяло бяха мощен импулс за една жена, отгледана от евнуси и куртизанки. Тя го обичаше с детска преданост. Любовта й беше проява на неподчинение към властния й баща и израз на природните й инстинкти. Осман бе най-хубавото, което имаше в живота си.
— Разбра ли нещо за Сара? — попита тя, като се изправи и започна да търси дрехите си. — Ширза ми каза, че си чул нещо.
— Да.
— Е?
— Няма да ти хареса.
— Кажи ми.
— Баща ти я е продал на шах Калид.
Роксалена впи невярващ поглед в него.
— Истина е — продължи Осман, като кимна. — Научих го направо от робинята на главния евнух. Спомняш ли си онзи меч, обсипан с рубини, който баща ти искаше да притежава от толкова отдавна? Мечът е семейна собственост на шах Калид, останал е още от нападенията на Сюлейман над Армения.
Роксалена кимна. Спомняше си меча много добре.
— Калид държеше този меч на специално място в Двореца на Орхидеята. Не позволяваше на никой да го докосва.
— Сигурно много е искал да притежава Сара.
— Сега не се учудвам, че баща ми отказа да разговаря с мен по този въпрос. Той толкова искаше този меч, че най-вероятно сега дори спи с него. О, той е такъв лъжец. Не мога да го понасям, Осман.