Осман мълчаливо галеше ръката й. Бе слушал и преди подобни изблици и осъзнаваше, че в голяма степен влечението на Роксалена към него се дължи на факта, че бе последният човек на света, който султанът би избрал за дъщеря си. Но това нямаше значение — той обичаше малката принцеса толкова много, че причините, поради които и тя го обичаше, не го интересуваха.
— Трябва да съобщим на братовчеда на Сара. Той има същото име, Уулкът, и ръководи бизнес с килими. Сигурна съм, че неговото правителство може да направи нещо, за да помогне на Сара — каза Роксалена.
Осман не отговори нищо. Не беше толкова сигурен. Бизнесът в Турция се развиваше със съгласието и разрешението на султана, следователно посолството едва ли щеше да се съгласи да го предизвиква. Роксалена каза нещо, като прекъсна размишленията му. Необходими му бяха няколко секунди, за да осъзнае, че тя се смее.
— Какво има?
— Казах на Сара, че Калид я харесва, но тя отрече. Сега се намира в харема му, купена на фантастична цена.
— И?
— И пашата на Бурса дори не може да си представи колко неприятности ще му донесе скъпо платената му придобивка.
ГЛАВА 4
— Време е да присъствате, когато пашата раздава правосъдие, мистрес — каза Мемтаз.
— Няма да отида — отвърна Сара, като вдигна поглед от книгата, която четеше.
— Но пашата нареди.
— Кажи му, че съм умряла.
Мемтаз я погледна тъжно.
— Ако не се отзовете, мистрес, аз ще си изпатя зле.
— Това е изнудване, Мемтаз.
— Но защо да не отидете? Вече прекарахте три часа в приготовления в харема, а и дрехите ви са готови.
— Не ми припомняй! Понесох достатъчно враждебни погледи за цял живот. Коя е онази висока жена с червеникавокафява коса, на която постоянно й правят масаж или процедури на кожата? Всеки път, когато се появя, тя ми хвърля убийствени погледи. Не че другите жени изглеждат особено доволни да ме видят.
— Червенокосата е Фатма. Преда да дойдеш тук, тя беше фаворитката.
Сара се закова на място и погледна втренчено Мемтаз.
— Фаворитката? Искаш да кажеш, че е спяла с Калид?
Мемтаз кимна.
— Споделяше леглото му до около шест месеца, преди да пристигнеш. Мисля, че той се отегчи от нея.
— Значи между тях нещата са приключили, преди Калид да ме срещне.
— Да.
— Тогава защо тя се гневи на мен?
Мемтаз сви рамене.
— Да не си любимката за момента е едно. Съвсем друго е, когато те заменят с друга.
— Тя не е била заменяна, Мемтаз. Не спя с шах Калид.
Мемтаз не отговори нищо.
— Истина е, Мемтаз.
Прислужницата й подаде чифт шалвари и Сара автоматично ги обу.
— Никой няма да го повярва — каза философски Мемтаз.
— И защо не, за бога? Всички ли в империята се ръководят от сексуални инстинкти?
— Няма да го повярват, защото сте млада и красива, а пашата ви е купил на много висока цена и ви е направил своя любимка. Защо ще се държи по този начин, ако не е така?
— Може би иска да обсъжда с мен международната политика? — отвърна сухо Сара.
Мемтаз й подаде, свободна блуза с широки ръкави. Сара неохотно облече дрехата и сложи подходящ колан. Бяха изработени от лилава коприна, а коланът беше избродиран със сребърни конци и огромни аметисти.
— Много сте красива — заяви одобрително Мемтаз, като подаде на Сара пурпурен шал, обшит със сребро по края, който можеше да покрие и главата. Сара преметна шала през раменете си и погледна Мемтаз.
— Готова ли съм?
— Тези дрехи са напълно подходящи за случая, мистрес — отвърна Мемтаз.
— Моля те, престани да ме наричаш мистрес. Не си моя робиня.
— Такава съм.
— Тогава те освобождавам.
— Вие не можете да ме освободите. Това може да направи само пашата, а той ме е назначил да се грижа за вас.
— В такъв случай ме наричай Сара.
— Не мога да направя това, мистрес. Не е прилично.
— Добре, виж какво ще ти кажа, Мемтаз. В моята страна не е прието хората да коленичат или да се просват на пода пред други хора. Този обичай ме смущава и ме кара да се чувствам неудобно. Така че, ако искаш да ми доставиш удоволствие, ще престанеш да се хвърляш на пода всеки път, когато те погледна.
Мемтаз сведе очи, но не каза нищо. Сара въздъхна и сложи ръка на рамото на дребничката прислужница.
— Мемтаз, съжалявам. Не е справедливо да си го изкарвам на теб.
— Да си го изкарвате на мен?
— Раздразнението, гнева от положението, в което съм попаднала. Не искам да видя отново Калид. Последната ни среща завърши… зле. А сега се чудя как да постъпя, когато господарят отново ме вика.