— Вие няма да бъдете сама с него, мистрес. Раздаването на правосъдие е публично. Той просто иска вие да присъствате.
— И какво става при това раздаване на правосъдие?
— Пашата решава при спор кое е право и кое не.
— Това определено си струва да се види — промърмори горчиво Сара, като протегна ръце, за да може Мемтаз да им сложи сребърни гривни.
— Какво казахте?
— Не разбирам как толкова несправедлив човек може да раздава правосъдие.
— Пашата е известен със своята справедливост, а хората смятат за истински късмет, че ги управлява такъв господар.
— Хм. — Сара отблъсна сребърната диадема, която Мемтаз се готвеше да сложи през челото й.
— Не мога да нося това, Мемтаз, прави ме разногледа.
— Какво значи това?
— Не мога да виждам! Виж, украсена съм като коледно дърво. Хайде да тръгваме.
— Какво е коледно дърво?
— Елха, която украсяваме с различни блестящи играчки. В моята страна отсичаме елхата и я поставяме вкъщи, така отбелязваме един голям наш празник.
Мемтаз повдигна учудено вежди.
— А казваш, че нашите обичаи били странни!
На вратата се появиха двама евнуси и застанаха в очакване.
— Време е — каза Мемтаз.
Сара хвърли кратък поглед на покоите си. Стаята бе малко по-малка от тази на Козем, освен това Сара не притежаваше толкова много дрехи и бижута, но във всяко друго отношение двата апартамента си приличаха. Имаше в изобилие големи огледала и изящни мебели, а стените бяха в млечно-розов цвят. Сара уморено извърна поглед. Наистина се беше превърнала в птичка в златна клетка.
— Готова съм — промълви тя, а евнусите отстъпиха встрани и я пропуснаха да мине пред тях.
Калид влезе в тронната зала с цяла процесия служители и веднага забеляза, че Сара липсва. Мястото до Козем беше празно.
Калид прекоси огромния персийски килим, в който беше втъкана огромна райска птица и който покриваше пода от розов мрамор, и изкачи покритите с червени пътеки стълби, водещи към трона. Самият трон, изработен от тъмен махагон, беше богато инкрустиран със злато и лапис, а високата задна част, която бе направена като мрежа от сложни плетеници, беше обсипана със скъпоценни камъни. Той се обърна и застана с лице към хората и всички те едновременно се поклониха с поставени пред гърдите си събрани длани и с наведени към земята глави. Калид изчака известно време, докато те се изправят, след това седна царствено на трона и протегна ръка към писаря, който му подаде списък със споровете, които трябваше да бъдат разрешени днес.
От дясната му страна бяха настанени мъжете: главните чиновници и счетоводители и пълномощниците на всички области в Бурса, както и главният евнух и капитанът на охраната. От лявата му страна бяха жените, всички с покрити лица, баба му и по-далечни роднини от харема, които трябваше да присъстват, когато той раздаваше правосъдие. Веднъж в месеца на тази церемония бе допускана и избрана група от обикновени хора. Те оправяха смутени дрехите си. Самото присъствие на пашата ги изпълваше със страхопочитание.
Отсъстваше само Сара. Калид прочете списъка и отново вдигна поглед. Всички го чакаха да започне.
В този момент се отвори една странична врата, откъдето влязоха двама евнуси, следвани от Сара и Мемтаз. Калид вдигна ръка и те се заковаха на място. Сара огледа претъпканата зала, след това подиума, където до Козем се виждаше самотно празно място. Почувства с неудоволствие и смущение, че мястото е за нея. Калид каза нещо на турски и посочи към подиума.
— Идете и седнете до valide pashana — прошепна ужасена Мемтаз. — Побързайте, защото вече сте закъснели.
Пътят до празното място като че ли продължи цяла вечност. Сара чувстваше погледите на всички, впити в нея. Тя седна, отпусна ръце в скута си и се загледа в една невидима точка някъде над главата на главния евнух.
Калид плесна с ръце и церемонията започна. Пълномощниците от всеки район бяха избрали по един случай, за да бъде разгледан от пашата, и въпреки първоначалната си вътрешна съпротива, Сара бе дълбоко заинтригувана. Разбира се, не можеше да разбере по-голямата част от това, което се говореше, но Козем от време на време й превеждаше, което й даваше възможност да следи всяко решение на пашата.
Първият молител се оплака, че съседът му е откраднал жената, а в процеса на разпита се оказа, че изоставеният съпруг е нанасял постоянно побоища на жена си. Калид разтрогна брака им и нареди жената да остане при съседа и да бъде негова законна съпруга, като обясни, че всеки мъж, който се отнася толкова безобразно с жена си, заслужава да я загуби.