— Спри веднага! — нахвърли се върху нея Калид. Мемтаз пъхна юмрук в устата си и избяга, ридаейки.
— Остави я намира, Калид! — извика Сара. — Тя не ти е виновна за нищо!
— Но затова пък ти си виновна! — Калид сложи ръце на хълбоци, като я фиксираше с поглед.
— За какво говориш? — попита презрително Сара.
— Наредих ти да дойдеш при мен, а ти не се подчини!
— Върви по дяволите! — Сара му обърна гръб. Калид се пресегна и я сграбчи за дрехата, после рязко я обърна с лице към себе си.
— Изглежда все още не разбираш в какво положение се намираш тук — процеди тихо той. Тъмните му очи бяха на сантиметри от нейните. — Когато те повикам, длъжна си да идваш при мен.
— Старият ред трябва да умре и да отстъпи място на нов — отвърна Сара, като издържа на погледа му.
— Какво искаш да кажеш? — Калид присви подозрително очи.
— Твоите хора постоянно цитират вашите древни книги, помислих си, че мога да направя същото с Библията.
— Ще се научиш да ми се подчиняваш — продължи той все така тихо, като изобщо не обърна внимание на саркастичната й забележка и не я изпускаше от ръцете си.
— Или какво? Ще ме убиеш? Мисля, че вече обсъждахме тази възможност, нали?
— Или ще заповядам да ударят двайсет камшика на прислужницата ти Мемтаз — отвърна спокойно Калид.
Сара остана с отворена уста. Беше шокирана. Той й се усмихна победоносно.
— Няма да го направиш — прошепна тя.
Той отстъпи крачка назад и скръсти ръце пред гърдите си. Усмивката не слизаше от лицето му. Сара бе вцепенена от ужас. Не можеше да разбере такава крещяща несправедливост, особено от човек, който току-що бе демонстрирал своя здрав разум, когато ставаше дума за правосъдие.
— Това ли си научил в Оксфорд? — попита тихо тя.
— Това научих от баща си. Можех да заповядам да бичуват теб и ти щеше да понесеш наказанието си, като ме проклинаш всеки път, когато камшикът се забие в нежната ти кожа, но ако заплаша някой, който зависи от теб, ти веднага ще се обявиш в негова защита, за да го спасиш. Постъпваш като истинска американка.
— Приемам думите ти като комплимент.
— Само че аз не исках да ти правя такъв. Твоята чувствителност ми позволява да победя. Не можеш да направиш нищо.
След тези думи Калид протегна ръка и прокара показалеца си по дълбоко изрязаното й деколте и после във вдлъбнатинката между гърдите й. Сара се отдръпна рязко.
— О! Миналата нощ докосванията ми не ти бяха толкова неприятни.
Лицето й пламна от смущение, когато си спомни как се бе притиснала до него и как го бе придърпала по-близо до себе си, жадувайки за ласките му.
— А ти не нарушаваш ли собствените си правила, като идваш в харема? — Сара попита първото нещо, което й дойде наум. — Мислех, че на мъжете е забранено да идват тук.
— Правя това, което искам — отвърна той. — Няма да е зле да не го забравяш. Очаквам те след четвърт час в конюшните или прислужницата ти ще понесе последствията. — Калид се обърна и излезе от стаята.
Сара се отпусна тежко на леглото, като свиваше и разпускаше юмруци. Трябваше да се измъкне от този дворец. Започна да гризе нокътя на палеца си, а в главата й нахлуваха множество въпроси. Къде беше Джеймс и защо не правеше нищо, за да й помогне? Възможно ли бе той дори да не знае къде е тя? Роксалена знаеше ли какво бе направил баща й и дали щеше да му се противопостави, ако знаеше? Изобщо ли нямаше начин да избяга от двореца? Жените от харема бяха толкова добре охранявани, че бягството бе изключено, но Мемтаз често говореше за бани извън двореца, както и за пазара Кахули. Когато излизаха, жените бяха забулени и зорко охранявани, но тогава поне нямаше да с необходимо да се лута из лабиринта на палата, за да достигне до външния свят.
Мемтаз влезе забързано, като носеше дрехи.
— Добре ли си? — Сара се изправи и сложи ръка на рамото на другата жена.
— Добре съм, мистрес. Бях разстроена, че съм разочаровала моя господар.
— Другите сигурно са за мен — въздъхна Сара.
— Да. Ще трябва да ги облечете, а след това да отидете в конюшните при паша Калид.
— Защо не? Това не е лоша идея.
Сара въздъхна отново, след това облече блузата с дълги ръкави, която се закопчаваше отпред заедно със сцепената отстрани пола за езда и ботушите. Когато се приготви, излезе от стаите си, а двамата евнуси, както винаги, тръгнаха след нея. Без съмнение те бяха получили съответните заповеди, тъй като я поведоха през градините към открития басейн и през вратата на Къщата с птиците.
След това достигнаха конюшнята. До нея имаше утъпкано заградено място и обръчи за прескачане. Конюшните всъщност бяха няколко, а не една, както си бе помислила Сара. Евнусите спряха до първата и Сара влезе вътре, където я чакаше Калид. Той оседлаваше един великолепен бял арабски жребец, чиято опашка и грива бяха сплетени на плитки.