— Добре, вече си тук. — Той вдигна поглед към нея. — Ще те науча да яздиш.
Калид носеше прилепнали към тялото си панталони, широка памучна риза и блестящи от чистота ботуши за езда. Ризата имаше широки ръкави, V-образно деколте и бе натъпкана в широк колан от сурова кожа. Сара за пръв път виждаше Калид в облекло, характерно за Запада. Той й направи поразително впечатление. Неохотно достигна до заключението, че във всякакви дрехи ще изглежда привлекателен.
— Откъде си сигурен, че не знам за яздя? — попита тя, за да скрие смущението си.
— Учителките от Бостън не яздят коне.
— Ще се изненадаш какво може да прави тази учителка от Бостън — заяви мрачно Сара.
Калид се усмихна.
— Без съмнение, но днес ще се концентрираме върху това да се държиш на седлото и да запазиш необходимата стойка.
— Защо е толкова важно да се науча да яздя? — попита уморено Сара.
— Искам да ме придружаваш, когато обикалям земите си — отвърна той, като преметна юздата над главата на животното.
— Не искам да те придружавам никъде.
— Това е без значение.
Той понякога звучеше като състудентите си адвокати от Оксфорд. В такива моменти Сара почти бе готова да забрави факта, че в действителност е владетел от Изтока, който я държеше против волята й. Но скоро той отново приемаше облика на паша, крещеше заповеди и управляваше живота й и дори да бе забравила за миг, пак си спомняше кой всъщност е той.
Към тях се доближи един коняр, който водеше кобила.
— А, ето и Уста, тя е за теб. Виж колко е хубава, червеникавокафява, много е кротка. — Калид пое юздата и отпрати коняря.
— А как се казва твоят кон?
— Хан.
— Като Чингиз Хан?
— Точно така.
Калид изведе Хан отвън и го пусна в ограденото пространство, където той започна весело да тича в тръс, като от време на време спираше, за да пощипне няколко стръка трева.
— Засега Хан не ни е нужен — заяви Калид, като изведе Уста и подаде поводите на Сара. Тя ги държеше, докато Калид оседла коня. — Уста веднага ще разбере, че си неопитна, затова ще го поразведа малко, за да не вземе да избяга с теб.
— Колко успокоително!
Калид събра ръце и й каза да стъпи на тях и да се качи на кобилата. Беше толкова близо, когато я повдигна леко. От него се излъчваше такава магнетична мъжка сила, че Сара преглътна мъчително и извърна глава. Той задържа ръцете си на кръста й по-дълго, отколкото бе необходимо и Сара осъзна, че урокът щеше да бъде по-мъчителен, отколкото бе очаквала. Уста изцвили леко и отстъпи назад. Сара отчаяно се хвана за лъка на седлото.
— Свали ме от това нещо! — извика тя. — Чувствам се, като че ли се намирам на четирийсет фута във въздуха.
Калид се разсмя.
— Сега вземи юздите. — Той й подаде кожените поводи. — И не дърпай твърде силно, в противен случай ще я нараниш. Мундщукът ще разреже устата й.
— Да нараня нея! Ами аз?
— На теб няма да ти стане нищо. Нали аз съм тук. Сега седни изправена и не се накланяй.
Сара се опита да направи каквото й бе казал.
— Отпусни мускулите на гърба — нареди Калид.
— Престани да викаш по мен. Правя каквото мога.
Калид прокара ръка по гърба й, след това я постави на раменете й.
— По-добре ли е?
— Да — отвърна неохотно тя.
— Хубаво. Сега дръж юздите достатъчно опънати, за да запазиш контрол над коня, но не прекалено, че да опъваш главата му назад. Опитай.
Сара последва инструкциите му.
— Добре. Сега ще я плесна леко и кобилата ще тръгне. Ще вървя до теб.
— Тя ще избяга — каза разтревожена Сара.
— Не, няма, обучена е много добре.
Калид потупа кобилата по хълбока, тя направи няколко крачки и спря. Сара отправи поглед към него.
— Притисни я леко с колене!
Сара се подчини и кобилата тръгна в лек тръс. Сара се опитваше да се задържи, но се друсаше на седлото.
— Ще падна! — извика уплашено тя.
— Стисни я леко между бедрата си — обясни търпеливо Калид. — Кобилата ще реагира, ще видиш.
Сара се подчини и кобилата забави ход. Калид вървеше редом с нея, като постоянно обясняваше на Сара какво трябва да прави. След това хвана юздите и поведе животното в кръг, а Сара се опитваше да изправи стойката си.
— Добре — каза накрая той. — Достатъчно засега. След няколко дни ще опитаме отново.
— Не може ли да остана още? — попита Сара.
— Мислех, че изобщо не искаш да се захващаш с тази работа — разсмя се Калид.
— Е, започва да ми харесва.