— Беатрис, моля те, упреците сега няма да помогнат с нищо. Трябва да намеря начин да я върна.
— Иди в посолството. Една американска гражданка не може да бъде третирана по този начин.
Джеймс въздъхна.
— Живеем в Турция и сме под юрисдикцията на султана. Тук важат местните закони. Разбира се, че ще опитам, но не съм сигурен дали американските представители ще могат да направят нещо.
Беатрис се пресегна и потупа окуражително ръката му.
— Защо този капитан е дошъл да ти каже за Сара? Сигурна съм, че се е изложил на риск.
— Изпратила го е принцеса Роксалена. Тя обикна Сара и сега се тревожи за нея, но и двамата знаем, че принцесата не може да направи нищо против волята на баща си.
— Какво ще стане със Сара? — попита тихо Беатрис.
Джеймс извърна поглед.
— Има само една причина пашата да поиска да я купи и страхувам се, че всеки се досеща каква е тя.
Беатрис дълго време не каза нищо.
— Дали ще я убие? — Най-накрая Беа се осмели да изрази най-лошите си опасения.
— Съмнявам се. Тя може да бъде изоставена, когато той загуби интерес към нея, но докато дойде това време, Сара сто пъти ще е пожелала да умре.
— Джеймс, толкова съжалявам! — Беатрис беше така потресена от ситуацията, в която бяха изпаднали, че това чувство надделя над естествената й наклонност към спорове.
— Ти беше права, Беа. Изобщо не трябваше да й позволявам да отива в харема.
— Не се отчайвай. Ще отидеш утре в посолството и ще видиш какво може да се направи.
Джеймс кимна в знак на съгласие, но изобщо не беше спокоен.
— Говори ли с брата на Сара? — прошепна принцесата, като се скри в сенките, тъй като съвсем близо до тях мина една слугиня от кухнята, която носеше на главата си кошница, пълна с рубиненочервени нарове.
Осман кимна.
— Говорих с него и знам, че ще опита да направи нещо, но не съм сигурен дали ще успее.
— Калид ще я задържи на всяка цена. Няма да се остави да го разубедят нито правителствени чиновници, нито който и да било друг. Когато иска нещо, готов е на всичко, за да го има. Сега случаят не е по-различен.
— Какво си мислиш, че ще предприеме Сара? — попита Осман.
— Ще се опита да избяга.
В отговор Осман въздъхна.
— Не виждам как би могла да успее. Къде ще отиде, кой ще й помогне? Сара не познава никого в Бурса. Няма приятели.
— Но затова пък има приятели в Топкапъ — отвърна твърдо Роксалена. — Трябва да помисля, Осман, трябва да има някакъв начин да й помогна.
— Да й помогнем. Двамата.
В този момент мюезинът на кулата започна да приканва вярващите на вечерна молитва.
— Трябва да тръгвам — каза Осман. — В полунощ, в изоставената баня.
— В полунощ — отвърна Роксалена, като се промуши в един таен проход, водещ към вратите на кухнята.
Басейнът в хамама беше пълен с вдигаща пара вода, по чиято повърхност плуваха розови листа. Той беше заобиколен от мраморни колони и отделен от останалата част на харема с красиви завеси. Таванът бе украсен със златни арабески, подът бе от лапис. Самият басейн бе направен от розов мрамор, дъното представляваше огромна орхидея, изработена от контрастни по цвят мраморни плочи, обсипани със седеф. Около басейна имаше високи растения и дървета от най-различен вид, под тях бяха разпръснати на неголямо разстояние една от друга каменни пейки, където си почиваха жените от харема, когато не се къпеха във водата. Това не беше единственото удоволствие, което ги очакваше. Големи подноси, отрупани със сладкиши, бяха поставени край басейна. Освен тях прислужниците носеха други подноси с освежаващи питиета, на трети бяха наредени благовонни масла и всичко необходимо за поддържане на кожата. Жените в хамама винаги трябваше да бъдат готови, за да доставят удоволствие на пашата.
Сара се отпусна във водата, която в първия момент й се стори гореща, но после й подейства успокояващо. В харема тя беше обект на подигравки, тъй като настояваше да се къпе с бельото си, докато другите жени се разхождаха съвсем голи, като намятаха копринените си роби само когато им станеше студено. Някои палеха малки огньове в мраморни купи, които съдържаха изсушени розови листа и подправки, като добавяха сандалово дърво и смирна, след това разтваряха кафтаните си, за да поемат ароматния дим, който щеше да се просмуче в дрехите им, както и в телата им. И ако възникнеше спор, както често се случваше, евнуси хващаха спорещите и ги извеждаха.
Сара постоя няколко минути във водата, след това излезе от басейна, като наметна робата си и обу чехлите, които предпазваха деликатните й крака от горещия мраморен под, както и от влагата по него. Влезе в съседното помещение, наречено тепидариум, премина покрай весел фонтан и се насочи към диваните, където си почиваха жените от харема и пиеха кафе, сплитаха косите си или си разказваха различни истории. Около жените се навъртаха прислужници, които им подаваха наметала, парфюмираха дрехите и кожата им или изпълняваха дребните им капризи. Сара отпрати робините, които се насочиха към нея, и си взе една книга. Наистина, тя беше на турски, но имаше картини, което беше много по-интересно от група млади жени, които се държаха като деца.