— Мислиш ли, че ще успее?
Ширза стисна окуражително ръката на принцесата.
— Мисля, че всичко ще е наред, господарке.
— Сара ми липсва — заяви тъжно Роксалена, като захапа долната си устна.
— Отново ще я видите.
Роксалена кимна, но изражението на лицето й подсказваше, че изобщо не бе убедена в това.
Калид крачеше неспокойно напред-назад в стаята си за аудиенции, като прокарваше от време на време пръсти през косата си. Бричовете му за езда бяха изцапани с кал, на единия му ръкав имаше дупка, дори едната му буза бе изцапана. Всеки път, когато вратата се отваряше и влизаше слуга, за да предаде съобщение, той се обръщаше с очакване, но след това отново отклоняваше поглед.
— Къде ми е конят? — изрева той на коняря, който бе имал нещастието да се изпречи на пътя му. Човекът се закова на място.
— Оседлават го, господарю. Хан бе толкова изморен, след като се върнахте, че трябваше целия да го натрием…
— Не искам да слушам извинения! — изрева отново Калид. — Тук съм вече от десет минути и още ме сте ми довели отпочинал кон! Ако не получа… — Калид спря посред изречението си, когато вратите и отвориха още веднъж, за да пропуснат главния евнух, който държеше Сара в желязната си хватка.
Калид впи поглед в нея. Ръцете й бяха вързани отпред, воалът й се бе свлякъл до раменете, очите й бяха подути и зачервени. Калид се втурна напред и я прегърна, като й говореше нещо успокоително на турски. Сара бе толкова изтощена и отчаяна, че облегна уморено на гърдите му и склони глава на рамото му.
— Добре ли си? — прошепна й той на английски. Току-що се върнах, след като те бях търсил. — Той я целуна по страните, по челото, по очите, по всяко място, до което можеха да достигнат устните му.
— Добре съм — прошепна в отговор Сара, като се чудеше защо се чувства толкова уютно в прегръдките му, след като се бе опитала да избяга именно от него.
— Всички вие, вън! — извика на турски той, обръщайки се към останалите хора в помещението. — Ахмед, ти остани.
Главният евнух се обърна и зачака със скръстени пред гърдите си ръце и безизразно лице.
Калид продължи да държи Сара в прегръдките си, сякаш се страхуваше, че ако я пусне, тя отново може да изчезне. Тялото му излъчваше такава сигурност и топлина. Сара се притисна към него без да се замисли.
— А сега ми кажи точно какво се случи — Калид се обърна на турски към главния си евнух.
Ахмед отвърна на същия език и докато двамата мъже разговаряха, Сара почувства, че прегръдката на Калид отслабва. Накрая той сведе поглед към нея, след това я отблъсна от себе си толкова рязко, че тя се олюля.
— Разбирам — процеди през зъби. — Сега вече разбирам. Очевидно всеки, включително и почитаемата ми баба, се е страхувал да ми каже истината. Помислих си, че си била отвлечена или си се изгубила на пазара. Три часа обикалям с Хан по всяка улица на Бурса, за да те търся. Обаче това, което никой не искаше да ми каже, е, че си бягала от мен!
Сара не отговори нищо, наложи си да събере кураж и да посрещне свирепия му поглед.
— Известно ми бе, че си упорита и твърдоглава. Но не знаех, че си също така и глупава — продължи той с измамно спокоен глас.
Сара почувства как гърлото й се сви. Никога не бе го виждала толкова ядосан.
— Имаш ли някаква представа какво може да ти се случи в тази страна без моето покровителство? Ако си мислиш, че се отнасят зле с теб тук, това е, защото никога не си се срещала с бедуините. Когато те хванат, един след друг ще те изнасилят, след това ще ти прережат гърлото и ще те захвърлят за храна на хиените.
Сара отмести поглед, без да каже нищо. Не можеше да издържи на яростта, изписана на лицето му.
— Другата възможност е да те предложат на пазара за роби в Медина или Бейрут — продължи Калид. — Руса коса и красиво лице могат да им донесат доста добра печалба. Как би ти се харесало да те продадат в робство?
— Но аз съм в робство! — отвърна разгорещено Сара, като вдигна за доказателство вързаните си ръце.
Калид протегна ръка към главния евнух, искайки меча му, и когато Ахмед му го даде, той с един удар разряза въжето. След това хвърли меча на пода и сграбчи предната част на фереджето й, като я притегли близо до себе си.
— Изобщо нямаш представа какво значи робство! — процеди той. — Мислиш си, че това тук е робство: да се къпеш в хамама, да ядеш сладкиши и да пиеш шербет, докато измисляш нови начини да ме измъчваш! Това ли наричаш робство, да ме измъчваш с отказа си, да четеш книги за пътешествия, докато аз лежа буден по цели нощи! Аз съм този, който е в робство, не ти! Бих могъл да ти покажа какво означава в действителност да живееш в робство!