Настроението й не се оправи, когато Мемтаз й съобщи, че откакто е държана затворена, Калид всяка вечер викал Фатма при себе си. А за Сара нямаше нито дума от него. Затова, когато Мемтаз съобщи, че една търговка е дошла в харема със стоките си, Сара помоли за разрешение жената да я посети. Не след дълго Мемтаз се върна, като водеше жената със себе си. Сара се отнесе с такава сърдечност към нея, като че ли беше някой отдавна изгубена роднина, защото искаше да разпръсне попе за малко напрежението от самотата и затворничеството си.
— Сара? — попита жената, веднага след като се озова в покоите на любимката на пашата.
Сара се втренчи в нея.
— Познаваме ли се?
Жената каза и още нещо, но акцентът й беше толкова лош, че Сара не можа да я разбере.
— Мемтаз, какво казва тя? — попита бързо Сара.
— Има много интересен диалект. Жената е от Памфилия. Каза, че носи съобщение от принцесата, от Топкапъ — прошепна Мемтаз, като се озърна плахо към вратата.
Сара постави пръст на устните си, сърцето й изведнъж започна да бие по-бързо.
— Роксалена? — възкликна невярващо тя.
Продавачката закима енергично с глава. Сара и Мемтаз размениха погледи.
— Мемтаз, иди до вратата и се ослушвай да не дойде някой.
— Господарке, опасно е! Ако господарят…
— Иди до вратата! — изсъска Сара, а Мемтаз побърза да изпълни заповедта.
Сара отново насочи вниманието си към амбулантната търговка, която извади от пазвата си бележката на принцесата и й я подаде. Сара трескаво и прочете, след това я доближи до устните си и я целуна. Очите й се напълниха със сълзи. Бог да благослови Роксалена! Тя беше истинска приятелка.
— Позволи ми да те възнаградя за това, че си поела този риск — каза Сара, като започна да се оглежда за някоя дрънкулка.
Жената вдигна ръка и погледна към Мемтаз. Сара направи знак на прислужницата си да се приближи.
— Какво иска тя?
Мемтаз размени няколко реплики с продавачка та, след това се обърна към Сара.
— Жената иска нещо твое, за да може да докаже пред принцесата, че действително сте се срещнали и е предала съобщението. Кичур коса?
Сара изтича до тоалетната си масичка, отряза кичур от разкошната си руса коса, след това извади от пръста си пръстена с печат, който имаше от баща си. Роксалена често я бе питала за него.
— Дай това на Роксалена — каза Сара, като постави пръстена и косата във вързопа със стоките.
Продавачката кимна с глава, след това ги извади и ги сложи в пазвата си, после се отправи към вратата, нетърпелива да си тръгне и да си прибере наградата. Мемтаз я изпрати до вратата, където я; очакваха придружителите, но когато се върна при Сара, изражението на прислужницата беше мрачно.
— Какво има? — попита тревожно Сара. — Да не би някой да е спрял жената и да са я разпитвали?
Мемтаз поклати отрицателно глава.
— Чух какво си говореха евнусите. Паша Калид е бил ранен лошо при сражение с бедуините. Мислят, че може да умре.
ГЛАВА 7
Сара помисли, че ще припадне, но успя да запази равновесие, като се облегна на масата.
— Може да умре?
Мемтаз кимна разтревожена.
— Простреляли са го. Куршумът е все още в рамото му. Valide pashana изпрати човек в Анкара, за да повика опитен лекар, но пътят до там е дълъг, Господарят кърви обилно.
Сара не бе в състояние да каже нещо. Откакто бе дошла в Двореца на орхидеята, Калид се бе превърнал в нещо постоянно в живота й, нещо сигурно и неизменно и мисълта, че той може да пострада, просто никога не й бе хрумвала.
— Пашата няма ли свой собствен лекар? — попита тя след дълга пауза.
— Има, господарке, но е далеч оттук. Пашата го изпрати да се погрижи за един свой приятел в Кукуксу, на азиатския бряг на Босфора.
— Откъде знаеш?
— Така се говори в двореца. Господарят е получил раната рано тази сутрин и всички са много обезпокоени.
Сара се отпусна тежко на леглото си, мислите й препускаха тревожно. Мемтаз чакаше търпеливо. Накрая Сара вдигна глава.
— Мемтаз, мислиш ли, че мога да получа разрешение да се срещна с valide pashana?
Мемтаз не беше много сигурна.
— Вие сега сте затворничка, господарке. Знаете ли колко време трябваше да убеждавам Ахмед, докато се съгласи да пусне продавачката тук?