— Но обстоятелствата корено се промениха! Животът на пашата е в опасност, а аз бих могла да му помогна, ако Козем ми позволи да се погрижа за него.
— Да се погрижите за него? Не, господарке, това никога няма да ви позволят. Само главният евнух и членовете на семейството…
— Мемтаз, ще поговориш ли с Ахмед, когато донесеш вечерята ми? — прекъсна я Сара. — Козем ще го послуша. И сама бих го направила, но не мога да изляза оттук.
Мемтаз сведе покорно глава.
— Ще направя това, за което молите, господарке. Но се учудвам защо искате да помогнете на господаря. Мислех си, че най-съкровеното ви желание е да избягате от него. Или се страхувате от това, което може да ви се случи, ако той умре?
Сара дори не се бе замислила за последствията от смъртта на Калид. Ако Калид наистина умре, щяха да я продадат на пазара за роби. Или пък да я оставят в харема за следващия паша, който и да е той.
— Не мисля чак толкова напред, Мемтаз. Само провери дали ще мога да посетя тази вечер valide pashana. Моля те.
Мемтаз се поклони и излезе. Сара се приближи до прозореца и се загледа в покрития с червени керемиди покрив на Къщата с птиците, като се молеше бабата на Калид да се съгласи да я приеме.
Когато същата вечер Сара бе въведена в покоите на Козем, забеляза, че старата жена бе пребледняла като платно. Изглеждаше спокойна, но това очевидно бе привидно, защото ръката, с която държеше чибука, трепереше.
Сара бе избрала много внимателно дрехите, с които щеше да се яви пред Козем. Бе обула сребристи шалвари, кафтанът й бе в пурпурен цвят, прорязан със сребърни нишки. Сара пристъпи по-близо до старата жена, която бе сама, заобиколена от красивите си предмети и мебели. Те очевидно представляваха нейна утеха на стари години.
— Можеш да седнеш — проговори Козем и Сара се подчини, като седна в края на покрития с дамаска диван.
— Благодаря ви, че се съгласихте да ме приемете — отвърна Сара.
— Главният евнух каза, че прислужницата ти е била много настоятелна. Изглежда, за съвсем кратко време си спечелила безрезервната й преданост.
— Важно е да получа разрешението ви да се погрижа за Калид.
— Защо? — погледът на Козем проникваше право в душата й.
— Баща ми бе лекар в Бостън, valide pashana. До смъртта му преди две години, аз през цялото време му помагах. Мисля, че мога да помогна и сега.
— Не разбра въпроса ми. Защо искаш да спасиш Калид? Мислех, че за теб той е похитител, мъчител. Само преди няколко дни ти не оправда доверието ми и се опита да избягаш от него. Логично е да си помисля, че искаш да го видиш как страда. Не разбирам какво те накара да дойдеш при мен.
Сара изпусна дълбока въздишка.
— Вярно е, че не искам да ме затварят тук против волята ми. Но Калид се държеше с мен… човешки и аз никога не съм искала да му отмъщавам. Винаги съм знаела, че според собствените му разбирания се е отнасял с мен много добре.
Козем изпусна една след друга няколко струйки дим.
— Не мисля, че си откровена, но ми е добре известно, че хората от Запада обичат да се самозаблуждават. Чувствата ти към внука ми са объркани и са по-дълбоки, отколкото ще си признаеш. Но този въпрос можем да оставим за по-късно. Точно сега трябва да му помогнем. Ела с мен.
Козем се изправи и Сара я последва. Двете жени излязоха от покоите и придружителите им веднага застанаха от двете им страни. Преминаха бързо покрай мъжкото отделение на двореца и покрай група войници, които веднага се отдръпнаха встрани, когато видяха старата господарка.
Сара никога не бе влизала в покоите на Калид. Външната стая бе обзаведена изненадващо аскетично. Беше украсена с няколко военни трофея и семейни оръжия, на две от стените имаше рафтове с книги. Във вътрешната стая на леглото, гол до кръста, лежеше изпадналият в безсъзнание Калид, до когото стояха няколко служители и главният евнух. Раната на рамото му бе зачервена и възпалена, кожата около нея бе тъмносива от барута. Дългите мигли хвърляха сянка върху страните му, дишането му бе накъсано. Гъстата му черна коса бе загубила блясъка си, сега беше разрошена и висеше на кичури, мокри от пот. Челото му и мястото над горната устна също бяха осеяни с капчици пот, а цветът на лицето му бе сивкав. На една маса до леглото му бяха поставени кана с вода и леген, сапун и чисти превръзки.
Сара обърна поглед към Козем, която внимателно я наблюдаваше. Като се стараеше да не покаже на старата жена тревогата си, Сара седна в края на леглото и докосна с треперещи пръсти кожата около раната на Калид. Беше гореща, много гореща.
— Раната е започнала да се инфектира — каза Сара с повече спокойствие, отколкото чувстваше в действителност, тъй като не бе сигурна дали ще успее да се справи сама. Но не можеше да остави Калид в ръцете на знахари и лечители магьосници, каквито щеше да извика Ахмед. — Куршумът е все още в раната и трябва да се извади на всяка цена.