Калид лежеше сред огнено море, а рамото му пулсираше от болка, която упорито не искаше да спре. Някъде отдалеч долавяше гласове, някакви хора го докосваха и го местеха, но всичко това сякаш се случваше с някой друг. Постепенно болката намаля и стана по-поносима, тогава Калид започна да осъзнава положението, в което се намираше. Разбираше, че е ранен сериозно, и си спомни нападението на бедуините, в което беше прострелян.
Над него се бе надвесила жена. Знаеше, че е жена, защото миришеше прекрасно. Познаваше този аромат — това не беше някой от тежките ориенталски парфюми, а едва доловимата миризма на лимон; такава есенция Сара си правеше сама, като вземаше лимонени кори от кухнята и ги стриваше. Но, разбира се, това не може да е Сара, тя беше заключена по негова заповед. Как е възможно тя да е тук? Сънуваше ли?
Калид отвори очи, но дори това леко движение му струваше огромно усилие. Сара затягаше превръзката на рамото му. Когато забеляза, че той я гледа, за миг замръзна на мястото си, след това му се усмихна и каза нещо, което той не можа да разбере. Бе поставила свободната си ръка на гърдите му. Бавно, много бавно, Калид постави ръката си върху нейната и стисна лекичко пръстите й, Сара му се усмихна топло. Калид не бе в състояние да държи по-дълго очите си отворени, но в съзнанието му остана усмихнатото й лице, докато отново потъваше в дебрите на съня.
— О, не! — възпротиви се Калид, когато Сара поднесе купа с бульон пред устните му.
— Хайде, Калид, трябва да го изпиеш. Бульонът ще ти помогне да възвърнеш силите си — настоя Сара.
Той стисна упорито устни и извърна глава настрани.
— Добре тогава. Мислех си, че гориш от нетърпение да станеш от леглото! — добави Сара с престорено безгрижен тон.
Калид въздъхна примирено и й направи знак отново да му даде купата. Пое я с две ръце и я пресуши на един дъх.
— Ти си истински тиранин! — промълви уморено той, като отпусна назад глава.
— Имам от кого да се уча. — Сара се засмя, доволна от себе си.
— Ти, изглежда, си в чудесно настроение — заяви раздразнено той, като потърка раненото си рамо. Да, мисля, че тази размяна на ролите много ти харесва.
Сара отмести ръката му от раната.
— Може би наистина ми харесва. Това, което знам със сигурност, е, че се възстановяваш много бързо.
— Защо? — Той не отделяше поглед от лицето й.
— Това е доказателство за лекарските ми способности — отвърна Сара, като отново се усмихна.
— А може би е доказателство за забележителната ми издръжливост. — Калид затвори очи.
— Разбира се, това също. Искаш ли да ти донеса нещо друго за ядене?
— Единственото, което искам, е да се изкъпя.
— Утре.
— Същото каза и вчера.
— Почакай още един ден — поклати глава Сара.
— Ахмед ще ме отнесе в мъжката баня веднага след като заспиш.
Сара обърна поглед към него. Имаше няколкодневна брада и все още изглеждаше уморен, но очите му отново горяха с онзи жив пламък, толкова характерен за него, а тъмните сенки бяха изчезнали.
— Няма да направиш това.
— Защо не?
— Защото си достатъчно разумен, макар че можеш да бъдеш упорит като магаре. Успях да ти помогна дотук, ще ме слушаш и ще правиш каквото ти кажа, ако искаш да се възстановиш напълно.
— Изпълнена си със самодоволство, така ли?
— Да, така е. Освен това трябва да ти кажа, че съм объркана. Как бе възможно да ти се случи такова нещо? Не те ли охраняват постоянно, когато си извън двореца?
Калид отвори очи и втренчи поглед в нея.
— Знаеш, че не е така. Имаше ли охрана с нас, когато яздихме до оазиса?
— Не.
— Не вземам охраната с мен, когато не ми е необходима. Това означава, че ми трябва само при мъжествени случаи и церемонии.
— Не е много умно, не мислиш ли?
Калид извърна поглед.
— Ти би ли искала навсякъде, където отиваш, да те следва цяла тълпа?
— Предполагам, че не.
В този момент се появи главният евнух и се поклони.
— Valide pashana иска позволение да влезе.
— Ето че пак иска да ме види — отбеляза сухо Калид, а Сара се разсмя. — Кажи на баба ми, че може да влезе.
Ахмед отново се поклони и излезе, за да съобщи отговора на Козем, след това отстъпи встрани, тъй като тя буквално влетя в стаята, цялата сияеща.
— Погледни се, Калид! — извика радостно тя. — Съвсем скоро ще можеш да излезеш на лов!
Когато Козем влезе, Сара се изправи на крака. Внезапно всичко наоколо се завъртя пред очите й и тя трябваше отново да седне, като се отпусна тежко на леглото.
— Добре ли си? — Калид рязко се изправи и я хвана за ръката.