— Какво има, скъпа? — Козем се втурна разтревожена към нея.
— Не знам. Чувствам се малко замаяна.
— Разбира се, че ще се чувстваш замаяна. Не си се отделяла от леглото на внука ми от пет дни. Кога за последен път си се хранила?
— Не знам. Не мога да си спомня.
— Как си могла да допуснеш да я оставят без храна! — Калид се обърна към баба си, а лицето му бе навъсено като буреносен облак.
Козем хвана Сара за ръката и й помогна да се изправи.
— Калид е прав, вината е моя. Толкова се тревожех за него, че съвсем забравих болногледачката му. Миналата нощ изобщо успя ли да заспиш?
— Спах тук, на това легло.
Козем се обърна към главния евнух.
— Заведи Сара в покоите й и кажи на Мемтаз да й занесе нещо за ядене. След това съобщи на всички, че не трябва да я безпокоят до утре сутринта. Тази нощ аз ще се грижа за пашата.
— Но… — Сара хвърли кратък поглед към Калид.
— Върви! — отвърна той. — Ще се оправя.
Сара бе твърде изтощена, за да спори с двамата едновременно.
— Добре. Но ако Калид отново развие температура през нощта, повикайте ме.
— Да развие ли? Какво да развие? — погледна я неразбиращо Козем.
— Искам да кажа, ако треската отново се възобнови.
Козем кимна, след това Ахмед отведе Сара, като затвори тихо вратата зад тях.
— Как можа да ми причиниш това? — обърна се гневно Калид към баба си, когато останаха сами.
— Какво съм ти причинила?
— Позволи на Сара да ме види в това състояние.
— Тя спаси живота ти!
— Тя ме видя слаб и стенещ като дете, безпомощен и зависим. Сега вече никога няма да ме обикне.
Козем седна на мястото, където преди това бе седяла Сара, потупа го нежно по ръката и се усмихна.
— Нищо чудно, че тя не иска да спи с теб, Калид. Ти изобщо не разбираш жените.
— О, я млъквай! — сопна й се уморено той. — Думите ти сега нямат никакъв смисъл. Сара ще ме презира, ще ме съжалява.
— Тя те обича.
— Не ставай смешна.
— Тя изобщо не те остави и за минутка сам, Калид. Упорито настояваше сама да се грижи за теб, когато Ахмед предложи да извикат някои лечители.
— И какво доказва това? Може би просто е искала да спаси живота ми, за да не попадне след смъртта ми в по-лоши ръце. Каквато и да е причината, Сара има милостиво сърце. Щеше да постъпи по същия начин, дори ако й бе занесла прегазено на пътя куче.
— Мога да позная любовта, Калид — поклати глава Козем.
— Но това са чувства на лекар към пациент! Баща й е бил лекар, а тя от малка е свикнала да му помага. От поведението й изобщо не следва, че означавам нещо за нея. Сара просто следва традицията в семейството си да помага на другите. Още повече, тя е американка. Те всички са такива.
— Какви?
— Помагат, загрижени са, както казват англичаните, правят добро. Американците са известни с тези си качества по целия свят. Няма друга страна, в която благотворителността да е на такава почит, както в тяхната.
— Калид, вгледай се в себе си, вслушай се във вътрешния си глас. Търсиш всяко друго обяснение на поведението й, освен най-очевидното.
— За мен не е чак толкова очевидно. Ти изобщо нямаш представа в каква среда е израснала Сара. В Оксфорд съм се срещал с много американци — те не приличат на никоя друга нация. При нещастия или лошо стечение на обстоятелствата проявяват най-доброто от себе си, точно това ти видя в Сара през последната седмица. Веднага щом се оправя, съчувствието й към мен ще се изпари и тя отново ще започне да ме проклина, ще хвърля обиди в лицето ми и ще се опитва да избяга.
Главният евнух се върна и зае мястото си до вратата.
— Сара заспа ли? — попита го Козем.
Ахмед кимна утвърдително.
— Нахрани се, след това си легна.
— Добре. — Козем се изправи и целуна внука си по челото. — Мисля, че грешиш — добави тя.
Калид я проследи с поглед, докато излезе, след това се обърна към Ахмед.
— Донеси ми ракия.
— Но Сара каза…
— Не ме интересува! Донеси каквото ти поръчах. Веднага!
Ахмед се поклони и излезе.
Когато на следната утрин Сара отиде при Калид, видя, че той се бе изкъпал и избръснал. Изглеждаше почти както преди да го ранят. Което веднага я накара да застане нащрек. Калид веднага забеляза реакцията й.
— Не съм разрешавала да се къпеш — каза тя вместо поздрав.
Калид лежеше на диван в двора при мъжката баня, изложил лицето си на лъчите на слънцето. Зад него весело се плискаше фонтан.
— Ти вече не раздаваш заповеди.
— Ето, това е твоята благодарност! — Сара седна на каменната балюстрада на фонтана. — Не се заяждай с мен, Калид. Просто се тревожа за състоянието ти.
Калид не й обърна внимание. Приведе се напред и започна внимателно да изучава шахматната дъска пред себе си.