— Кой играе с теб? — попита Сара.
— Ахмед.
— И кой печели?
— Аз — отвърна кратко той.
„Разбира се“, помисли си Сара.
— Ти с черните ли играеш? Калид кимна утвърдително.
— Офицерът към кон, четири — каза Сара. Калид рязко вдигна поглед към нея.
— Играеш шах?
— Баща ми ме научи.
Калид въздъхна и отблъсна шахматната дъска.
— Би трябвало да се досетя.
— Изненадана съм, че играеш.
— Защо?
— Не знаех, че шахът е познат в тази страна.
Калид я погледна смаяно, след това избухна в смях.
— Какво е толкова смешно?
— Играта на шах възниква в Азия. Самото име съвпада с титлата ми, аз съм шах, което на персийски означава „крал“.
— Съжалявам, но що се отнася до културата на твоята страна, съм напълно невежа.
— Тогава ще ти разкажа. Шахът всъщност е индийска игра. Играта била пренесена в Персия преди около хиляда и триста години, а арабите я взели от тях, когато завладели страната. Отнесли я със себе си в Испания и оттам тя се разпространила в цяла Европа. Американците са я заели от европейските заселници и, страхувам се, тя ви е известна съвсем отскоро.
— Е, вече знам.
Сара махна превръзката от рамото на Калид, за да прегледа раната. Беше суха, кожата — розова и набръчкана.
— Сега можеш да постоиш и без превръзка. — Свежият въздух ще подейства добре.
— Какво използва, за да наложиш раната? — Калид проявяваше искрено любопитство. — Козем спомена нещо за листа от някакви дървета.
— Точно така. Индианците много отдавна са открили, че зеленият сок има успокоителен ефект. Изглежда, предотвратява инфекцията.
— Индианците са местните хора в Америка, нали?
— Да.
— И европейците им отнели собствената им земя?
Сара се поколеба, после кимна.
— Спомням си, че в Англия четох за това. Защо тези хора се наричат индианци? Те със сигурност не произхождат от Индия.
— Не. Европейските пътешественици, които открили Америка, всъщност търсели път към Индия, за да не се налага да се заобикаля Африка. Когато пристигнали в Америка, си помислили, че вече са в Индия, и нарекли местните хора индианци9. Просто съвпадение на имена.
— Разбирам.
— Разбира се, проблемът за новия път е бил решен с построяването на Суецкия канал.
Калид кимна.
— Наистина знаеш много неща. — Калид не бе в състояние да скрие възхищението си.
— С изключение на шаха — отвърна Сара и двамата се разсмяха.
— Така става, когато имаш професия като моята — добави Сара. — Учиш децата на много и различни неща и сам се обогатяваш.
Сара забеляза, че на дивана до него лежи разтворена книга.
— Какво четеш?
— Мистър Марк Твен, чието истинско име се оказва, че е Самюел Клемънс — отвърна Калид, без да сваля поглед от лицето й.
Сара го погледна изненадано.
— Да, спомням си, когато ми каза, че любимият ти писател е Марк Твен — продължи Калид. — Затова ти поръчах някои от книгите му от една английска книжарница в Константинопол.
— Защо не ми ги даде?
— Когато ми ги доставиха, вече бях заповядал да те затворят в покоите ти. Бях много разгневен, затова ги оставих при мен.
Сара прехапа долната си устна, за да не се разсмее.
— Постъпката ти е детинска, не мислиш ли?
— Да — отвърна той и въздъхна. — Ти наистина изваждаш на повърхността най-лошото от мен.
— Как се нарича книгата? — изпълнена с интерес, Сара се приведе напред, за да прочете заглавието.
— Последната му книга — „Хъкълбери Фин“. Разказва се за бездомно момче и черен роб, които пътуват по една голяма река.
— Мисисипи.
— Откъде знаеш?
— Твен винаги пише за нея. Времето, което е прекарал по реката, представлява за него истински извор на теми и идеи Дори псевдонимът му е свързан с реката.
— Как така?
— Когато бил млад, управлявал речен кораб, а терминът „Марк Твен“ означава два плафтера10. Това е минималната дълбочина, при която един кораб може да премине при отлив и да не заседне в коритото на реката.
— О! Все пак книгата е доста трудна. В по-голямата си част е написана на някакъв местен диалект, който почти не мога да разбера.
— Тогава ще я взема — заяви Сара.
— Добре. — Калид се усмихна, забелязвайки нетърпението й.
— Какви други книги си поръчал?
— „Том Сойер“, „Принцът и просякът“, има и още — усмихна се съблазнително той. — Всичките са в покоите ми. Ще наредя на Ахмед да ти ги донесе.
— Трябва да поръчаш „Животът по Мисисипи“. Тя разказва за времето, когато Твен се е учил да управлява кораб. Книгата е много остроумна и весела.