Сара почувства пръстите му, които от косата се преместиха на врата й и започнаха нежно да я галят. Тя зарови лице в ризата му, вдъхвайки боровия аромат на сапуна му, и пак се притисна към него.
— Какво има? — Той я отдалечи от себе си.
— Помислих си какво можеше да се случи, ако не бях тук, когато те простреляха.
— Не мисли за това сега. — Калид пое ръката й в своята. — Хайде да вървим. Гладен съм. — Когато влязоха в покоите му, вече ги чакаше разкошен обяд — агнешки котлети, козе сирене, оризов пилаф, както и сини домати и други зеленчуци, печени в зехтин на бавен огън. Калид отпрати слугите, след това наля вино в две чаши. Сара не докосна своята.
— Опитай го, Сара. Виното се нарича ретзина. Сигурно ще ти хареса.
Тя отпи една глътка и се намръщи.
— Има някакъв особен вкус.
Калид кимна.
— Това вино се произвежда в Гърция. Отначало може и да не го харесаш. Същото беше и с мен. Но сега го намирам чудесно.
— Не искам да свиквам с този вкус.
— Още агнешко? — усмихна се той.
Сара поклати отрицателно глава.
— Но ти ядеш много малко!
— Все още се опитвам да свикна с храната тук.
Калид се пресегна през масата и обхвана с пръстите с горната част на ръката й, която се виждаше през прозрачния ръкав.
— Бих могъл да те прекърша като суха клонка — лицето му имаше замислено изражение.
— Трябва да признаеш, че понякога точно това ти се е искало да направиш.
Калид стана от дивана, заобиколи масата и коленичи пред нея.
— Това, което искам сега — каза той с подрезгавял от страст глас, — е да покрия с целувки всяка част от тялото ти и да го направя свое.
Сара се подчини. Замаяна и очарована гледаше, когато той разкопча блузата й и се приведе напред, за да целуне нежната й кожа, а ръката му леко обви кръста й. Когато Калид я привлече към себе си, тя се поколеба за момент, но след това се предаде на удоволствието. Стресна се, когато той разкъса прозрачния корсаж, плътно прилепващ към тялото й, но това също трая само един кратък миг. Устните му поеха жадно едното зърно, докато ръката му започна да гали другата гърда. Сара не се възпротиви, когато той смъкна ръкавите й и захвърли блузата настрани.
Калид зарови лице между гърдите й, устните му оставяха горещи следи по кожата й. Премаляла от удоволствие, Сара притвори очи. Когато Калид се изправи, тя нетърпеливо протегна към него ръце. Той я вдигна и я отнесе на едно покрито с възглавници килимче. Излегна се до нея и я прегърна, като я целуваше бавно, нежно, завладявайки устните й със своите. Тя се притисна към него и отвърна с жар на целувката му. Разтвори леко устни, за да пропусне езика му, който изискваше, завладяваше, настояваше. После езикът му прокара влажна диря по нежната й шия, към гърдите, докато тя се превърна в разтопено злато в ръцете му. Удоволствието я завладяваше на топли, пулсиращи вълни. Сара зарови пръсти в гъстата му черна коса, забеляза зачервените му от прилива на възбуда страни, устните му, влажни и подпухнали от целувките й. Езикът му прокара бавен, чувствен кръг около пъпа й, Сара простена и се отпусна отмаляла върху възглавниците. Изпусна въздишка на разочарование, когато Калид се отмести от нея, но това бе само за да съблече ризата си, която той дори не си даде труд да разкопчее, а измъкна направо през главата си. Сара нетърпеливо протегна ръце към него. Изпитваше отчаяна нужда отново да почувства допира на кожата му до своята. Калид се отпусна на колене и отново я прегърна, като този път се остави на милувките й. Сара целуна шията му, гърдите, розовата кожа на раната му, след това пое едното му зърно в устата си, като се стараеше да повтори това, което той бе направил с нея. Калид изстена и я повали по гръб, погледът му я изгаряше.
— Когато спаси живота ми, разбрах, че не ме мразиш. — Гласът му бе дрезгав от възбуда. — Защо иначе ще го правиш?
— Не те мразя — прошепна Сара. — Никога не съм те мразила.
Той плъзна ръка под тялото й, а тя се притисна към него, като преплете крака с неговите. Изненада се от силата, с която мускулестото му тяло я притискаше. Когато почувства между бедрата си твърдата му мъжественост, се вцепени. Усетил реакцията й, Калид прокара леко ръка по гърба й. Почти на момента тя се отпусна и той отново я целуна. Галеше гърдите й, докато тя не изстена и не се изви като дъга към него. След това пръстите му се плъзнаха под колана на шалварите й, като с едно движение ги смъкна до глезените й. Сара повдигна бедра, за да му помогне. Бе твърде възбудена, за да му се противопостави Жените от харема не носеха долно бельо, Калид помилва гладкия й корем, след това пръстите му се спуснаха към мекия златист триъгълник между бедрата й. Кожата й беше покрита със ситни капчици пот, очите й бяха полуотворени, а дишането й излизаше на пресекулки от гърдите й — Сара бе готова за него. Когато помилва гладкото й, копринено бедро, тя отново се изви към него, очаквайки с нетърпение следващата му ласка. Калид плъзна ръка между бедрата й. Сара се сепна, но след това въздъхна и се предаде. Калид не можеше да се владее повече. Реакцията й бе по-невъздържана и страстна, отколкото си бе представял. Трябваше да получи това, което желаеше най-много още от първия момент, когато я бе видял. Обхвана хълбоците й с ръце, повдигна я и продължи интимната милувка с устни.