Козем изсумтя недоволно.
— Избра много неподходящ момент, за да започнеш да ми обръщаш внимание. — Старата жена замислено дръпна от лулата си. — И двамата ли се намират в тъмницата?
— Мурад е окован във вериги в тъмницата, а Фатма е затворена в склада.
— Каква екзекуция имаш предвид?
— Бих искал да ги удуша с голи ръце — отвърна Калид с такъв тон, който не оставяше съмнение, че говори напълно сериозно.
— Но, разбира се, няма да направиш това — заяви Козем, без да откъсва поглед от лицето му. Щеше ли да бъде в състояние да му въздейства, щеше ли да може да го убеди, че ако извърши екзекуциите, правителството на тази страна ще загуби пред очите на международните представители? Западните сили можеха да отзоват посолствата си, а султанът щеше да изпадне в ярост, че пашата си е присвоил правото на лична екзекуция, право, което принадлежеше само на султана. Това би било истинска катастрофа.
От друга страна обаче, Козем разбираше, че когато се отнася за Сара, Калид забравяше всяка предпазливост.
— Какво препоръчва главният евнух? — попита Козем.
— За готвача — бесилка, а за Фатма — ритуално удавяне в Босфора.
— Разумно.
Калид изсумтя и обърна поглед към нея. В този момент той много приличаше на баща си. Това убеди Козем повече от всичко друго, че е по-добре да изкаже опасенията си на глас.
— Но съществува опасност, ако ги убием, Калид.
— Каква опасност? За мен ще е истинско удоволствие.
— А какво ще си помисли Сара за теб, когато оздравее и разбере, както несъмнено ще стане, че ти си екзекутирал хората, които се опитаха да я убият?
— Че е била въздадена справедливост.
— Така ли мислиш? А може би ще реши, че ти си просто един жесток тиранин. Тя ще те съди според възприетото в собствената й страна. Ще си помисли, че си напълно лишен от човечност.
Калид скочи от мястото си и започна възбудено да крачи из стаята.
— А какво ще стане, ако не направя нищо? — възрази той. — Всяка недоволна прислужница ще може да слага стрихнин в храната, и то безнаказано!
— Не ти предлагам да не правиш нищо — отвърна меко Козем. — Наказанието си е съвсем в реда на нещата. Със сигурност всеки би го приел. Но не трябва да ги убиваш.
— Баща ми би ги убил и двамата още същия ден!
— Истина е, но да се надяваме, че ти си по-образован и по-интелигентен от баща ти. Веднъж той нареди да обесят един шивач, защото не му ушил дрехите по негов вкус. От теб хората очакват много по-цивилизовано държание.
— Те искаха Сара да умре. Затова искам те да умрат! — заяви Калид с безстрастен глас.
— Калид, известно ми е какво е станало, когато готвачът Мурад е признал съучастничеството си в тази работа. Слуховете се разнасят в харема е мълниеносна бързина. Ти си се нахвърлил върху него и сигурно си щял да го убиеш, ако не се е намесил Ахмед.
— Ахмед би трябвало да се научи да не се намесва в такива случаи!
— Каква глупост! Той е постъпил правилно и ти го знаеш. Или искаш да си създадеш репутация като тази на баща ти? Всички се страхуваха от него, но никой не го уважаваше. Ако продължаваме да се държим по този начин, западните сили ще отзоват посолството си. Та те и без това ни смятат за варвари. Или искаш с един дивашки акт да унищожиш онова, което си постигнал през годините, откакто наследи трона? И всичко това заради тази американка?
Калид се обърна и впи поглед в нея. Козем вдигна ръка.
— Не ме гледай по този начин. Сам знаеш, че обикнах Сара. Тя спаси живота ти, когато беше ранен, и с това спечели моята благодарност. Но не позволявай на чувствата ти към една жена да ти влияят и да вземаш погрешни решения.
Калид отново седна на мястото си и дълго време гледа в една невидима точка пред себе си.
— Мога да прогоня и двамата от този район, да ги изхвърля от двореца само с дрехите на гърба им.
Козем извърна глава, тъй като не искаше Калид да види усмивката й. Той бе страстна натура, като баща си, но за разлика от него бе прозорлив и интелигентен. Дали това бе резултат от влиянието, което бе оказала върху него майка му, от образованието, което бе получил в Англия, или от различния живот, който бе водил извън империята? Козем никога не бе ходила в чужбина, всъщност рядко бе излизала извън пределите на Бурса, но ясно виждаше разликата между двамата мъже и беше благодарна, че тя съществува.
— Чудесна идея — каза тя.
— Мога също да заповядам да отсекат ръката на готвача и да обръснат главата на Фатма, преди да ги изпратя в изгнание — добави замислено той.
Козем затвори очи.
— И какво ще си помисли Сара за подобна жестокост мерки? — попита тихо тя.