Колосално удоволствие бе за Йосарян да гледа с какво невъздържано увлечение ядеше Лучана и как напълно забрави присъствието му, докато тъпчеше с две ръце яденето в устата си. Тя яде като вълк, докато омете и последната чиния, после остави на масата сребърните прибори с вид на човек, който завършва работата си, и претъпкана, лениво се отпусна на стола със замечтан израз на наситено лакомство. Усмихната и доволна, тя пое дълбоко дъх и го загледа влюбено с разнежени очи.
— Окей, Джоу — измърка тя и в жарките й очи, натежали от сън, се четеше благодарност. — Сега ще ти позволя да спиш с мен.
— Името ми е Йосарян.
— Окей, Йосарян — отговори тя с мек, разкаян глас. — Сега ще ти позволя да спиш с мен.
— Кой иска да спи с тебе?
Лучана бе зашеметена.
— Не искаш ли да спиш с мен?
Йосарян кимна недвусмислено и смеейки се, бързо мушна ръка нагоре под полата й. Момичето се сепна ужасено и веднага дойде на себе си. В миг отметна крака настрани и извъртя задника си. Изчервявайки се от уплаха и смущение, тя дръпна надолу полата си, хвърляйки срамежливи коси погледи към околните маси.
— Ще ти позволя да спиш с мене — обясни тя предпазливо с някаква загрижена снизходителност, примесена с опасения. — Но не веднага.
— Знам. Когато отидем в моята стая.
Момичето поклати глава, като го гледаше недоверчиво и стискаше колена.
— Не, сега трябва да си отида вкъщи при мама, защото мама не обича да танцувам с войници и не позволява те да ми плащат по ресторанти; и тя много ще се сърди, ако не се прибера вкъщи сега. Но ще ти позволя да ми запишеш къде живееш. И утре сутрин, преди да отида на работа във френското бюро, ще дойда в твоята стая за оная работа. Capisci?8
— Дрън-дрън! — възкликна Йосарян, ядосан и разочарован.
— Cosa vuol dire9 „дрън-дрън“? — запита Лучана със слисан поглед.
Йосарян се разсмя гръмогласно. Най-после й отговори с тон на съчувствие и добро настроение:
— Значи, че сега искам да те изпратя дотам, където, дявол да го вземе, трябва да те заведа, та да мога да изтичам обратно до кабарето, преди Арфи да си е отишъл с оная женска, която е намерил, и да поискам да ми намери някоя леля или приятелка също като нея; тя сигурно знае някоя такава.
— Come?10
— Subito, Subito11 — смъмри я нежно той. Мама чака. Спомни си!
— Si, si, мама.12
Йосарян остави момичето да го мъкне почти цяла миля в прелестната римска пролет, докато стигнаха до едно хаотично автобусно депо, където ревяха клаксони, святкаха червени и жълти светлини и отекваха ръмжащите ругатни на небръснати шофьори на автобуси, които бълваха гнусни псувни — да ти настръхнат косите: псуваха се един-друг, псуваха и пътниците, и шляещите се равнодушни тълпи от пешеходци, задръстили пътя им, които не им обръщаха никакво внимание, докато не ги блъснеха автобусите, и тогава и те започваха да им отвръщат с псувни.
Лучана изчезна в една от мъничките зелени коли и Йосарян се спусна назад, бързайки с всички сили през целия път, за да се върне в кабарето при обезцветената блондинка със замъглени очи и разтворена оранжева атлазена блуза. Тя изглеждаше захласната по Арфи, но докато тичаше, Йосарян се молеше настойчиво да се срещне със сладката й леля или със сладката й приятелка, сестра, братовчедка или майка, която е също тъй страстна и развратна, както нея. Тя щеше да бъде идеална за него — една покварена, груба, вулгарна, безнравствена, апетитна повлекана, за каквато бе копнял и която бе боготворил в течение на месеци. Тя беше истинска находка. Сама си плащаше каквото пиеше, имаше автомобил, апартамент и пръстен с камея с цвят на сьомга, който подлуди Джоу Гладника с изящно изрязаните си фигури — голо момче и момиче на една скала. Джоу Гладника пръхтеше, подскачаше и тропаше с крак по пода като кон, слюнки течаха от устата му от страст, пълзеше по земята от желание, но момичето не искаше да му продаде пръстена, макар че той й предлагаше всичките пари по джобовете на всички заедно със сложния си черен фотоапарат. Тя не се интересуваше от пари и апарати. Интересуваше се само от разврат.
Когато Йосарян стигна там, нея вече я нямаше, всички си бяха отишли. Той веднага излезе и потиснат от смътен копнеж и обезсърчение, тръгна по тъмните, пустеещи улици. Когато оставаше сам, той рядко се чувствуваше самотен, но сега самотата му тежеше, защото много завиждаше на Арфи, който — както Йосарян добре знаеше — в този миг беше с момичето, което беше тъкмо за Йосарян, а Арфи би могъл веднага щом пожелае, ако въобще някога пожелае, да си нагласи работата с една от двете или с двете стройни, великолепни аристократки, които живееха в по-горния апартамент и оплодяваха Йосаряновите полови фантазии, когато той имаше полови фантазии — красивата, богата, чернокоса графиня с червени, влажни, нервни устни и нейната красива, богата чернокоса снаха. Когато се връщаше в офицерския апартамент, Йосарян беше лудо влюбен и в двете, влюбен в Лучана, влюбен в сладострастното, пияно момиче с разкопчана атлазена блуза и в красивата богата графиня и красивата й богата снаха, но те и двете никога не биха го оставили да ги пипне или дори да флиртува с тях. Те закачливо коткаха Нейтли и пасивно се подчиняваха на Арфи, но смятаха Йосарян за смахнат и се отдръпваха от него с отблъскващо презрение всеки път, щом направеше неприлично предложение или се опиташе да ги погали, когато слизаха по стълбите. И двете бяха великолепни създания с месести, светли, заострени езици и усти, кръгли като сливи, малко прекалено сладки и пенливи, малко гадни. У тях личеше класата. Йосарян не бе много сигурен какво е класа, но знаеше, че у тях има класа, а у него няма и че и те също знаеха това. Както си вървеше, той можеше нагледно да си представи бельото, което те носеха върху стройните си женски тела — ефирно, гладко, прилепнало бельо, съвсем черно или с преливащ се пастелен блясък, украсено с бродирани ръбове, ухаещо с изкусителния дъх на добре гледана плът и парфюмирано с бански аромати, които се разнасят като покълващ облак от синкаво-белите им гърди. Отново пожела да бъде там, където Арфи беше сега, и неприлично, брутално, весело да прави любов със сочната пияна курва, която не даваше пет пари за него и никога вече нямаше да помисли за него.