— Свиня! — плю злобно тя и ноздрите и се разшириха с израз на бясно презрение. Vive com’un animale!13
С яростна, гърлена, презрителна ругатня тя мина през стаята, отвори трите високи прозореца и пусна силен прилив от слънчева светлина и свеж резлив въздух, който се плисна през задушната стая като ободрително лекарство. Остави чантата си на един стол и започна да разтребва стаята — събра нещата му от пода и мебелите, хвърли чорапите, носната му кърпа и долните му дрехи в едно празно чекмедже на шкафа и окачи ризата и панталоните му в гардероба.
Йосарян изтича от спалнята в банята и изми зъбите си. Изми си ръцете и лицето, вчеса косата си. Когато тичешком се върна обратно, стаята беше разтребена и Лучана полусъблечена. Изразът на лицето й беше успокоен. Тя остави обиците си на тоалетната масичка и боса, безшумно отиде към леглото само по розова найлонова риза, която стигаше до хълбоците й. Внимателно огледа наоколо, за да се увери дали не е пропуснала нещо, дали всичко е спретнато в стаята, след това вдигна покривката на леглото и се излегна сладострастно с израз на котешко очакване. Кимна му с копнеж, като се засмя дрезгаво.
— Сега — каза тя тържествено, като протегна жадно двете си ръце към него, — сега ще ти позволя да спиш с мене.
Каза му няколко лъжи за един-единствен уикенд, когато лежала с покойния си годеник — войник от италианската армия, убит във войната, — но излезе, че това било истина, защото тя извика „finito!“14 почти веднага щом той почна, и се чудеше защо той не спира, докато и той също не финишира и не й обясни.
Йосарян запали цигари за двамата. Тя беше очарована от тъмния, обгорял цвят на тялото му. Той се питаше защо тя не иска да свали розовата риза. Беше скроена като мъжка риза, с тесни презрамки, и прикриваше невидимия белег на гърба й, който тя не му позволяваше да види, след като я накара да му каже, че действително има белег на гърба. Тя се изпъна като стоманена струна, когато той прокара върха на пръстите си по обезобразения й гръб от плешките почти до основата на гръбнака. Йосарян потръпна при мисълта за многото мъчителни нощи, които тя е прекарала в болницата, приспана с опиати или в болки, с вездесъщите, неотстраними миризми на етер, изпражнения и дезинфекционни средства, на гниеща, разлагаща се човешка плът, всред бели униформи, всред обуща с гумени подметки и тайнствени нощни лампи, мъждукащи до зори в коридорите. Била ранена при едно въздушно нападение.
— Dove? — запита той със затаен от напрежение дъх.
— Napoli.15
— Germans.16
— Americani.17
Сърцето му се размекна и той се влюби. Запита сядали тя би се омъжила за него.
— Tu sei pazzo.18 — му каза тя с приятен смях.
— Защо да съм луд? — попита той.
— Perche non posso sposare.19
— Защо не можеш да се омъжиш?
— Защото не съм девствена — отговори тя.
— Какво общо има това с женитбата?
— Че кой ще се ожени за мен? Никой не иска момиче, което не е девствено.
— Аз искам. Аз ще се оженя за тебе.
— Ma non posso sposarti.20
— Защо не можеш?
— Perche sei pazzo.21
— Защо да съм луд?
— Perche voui sposarmi.22
Йосарян набръчка чело, забавно озадачен.
— Не искаш да се омъжиш за мен, защото съм луд, а казваш, че съм луд, защото искам да се оженя за тебе. Така ли е?
— Si.
— Tu sei pazzo! — извика той високо.
— Perche? — изкрещя тя възмутено в отговор и седна в леглото. Под розовата риза неотразимите й кръгли гърди се повдигаха и спущаха дръзко в знак на обида.
— Защо да съм луда?
— Защото не искаш да се омъжиш за мен.
— Stupido! — изкрещя му тя и го плесна театрално по гърдите с опакото на ръката си. — Non posso sposarti. Non capisci? Non posso sposarti.
— О, ясно разбирам. А защо не можеш да се омъжиш за мен?
— Perche sei pazzo!
— И защо съм луд?
— Perche voui sposarmi.