— Защото искам да се оженя за тебе. Carina, ti amo23 — обясни той и нежно я притисна към възглавницата. — Ti amo molto.
— Tu sei pazzo — пошепна тя поласкана в отговор.
— Perche?
— Защото казваш, че ме обичаш. Как можеш да обичаш момиче, което не е девствено?
— Защото не мога да се оженя за тебе.
Тя веднага скочи отново и се изправи заплашително разярена.
— Защо не можеш да се ожениш за мен? — запита тя, готова да го цапне отново, ако отговорът му бъде неласкав. — Само защото не съм девствена?
— Не, не, мила. Защото ти си луда.
Тя се втренчи в него за миг озадачена и с омраза и после, оценявайки шегата, избухна в шумен смях. Когато престана да се смее, тя отново го гледаше одобрително; сочните реагиращи тъкани на тъмното й лице потъмняха още повече и сънливо разцъфнаха, подути и разхубавени от прилив на кръв. Очите й се замъглиха. Той смачка в пепелницата и своята, и нейната цигара и те безмълвно се сляха в една всепоглъщаща целувка тъкмо в момента, когато Джоу Гладника, без да почука, влезе, криволичейки, в стаята, за да попита Йосарян дали не иска да излязат заедно да търсят момичета. Джоу Гладника спря изведнъж, когато ги видя, и изхвръкна от стаята. Йосарян скочи от леглото дори още по-бързо и извика на Лучана да се облече. Момичето остана смаяно. Той я хвана за ръката, издърпа я грубо от леглото и я блъсна към дрехите й, после изтича към вратата и я затръшна тъкмо в момента, когато Джоу Гладника се върна тичешком с фотоапарат в ръка. Джоу Гладника успя да сложи крака си между вратата и рамката и не искаше да го дръпне.
— Пусни ме да вляза! — молеше се той настойчиво и се гърчеше и въртеше като някакъв маниак. — Пусни ме да вляза! — Той спря за миг борбата, да погледне лицето на Йосарян през открехнатата врата, като изкриви лице в някаква гримаса, която смяташе за подкупваща усмивка.
— Аз не Джоу Гладника — обясни той сериозно. — Аз голям фотограф от списание „Лайф“. Купчина големи снимки на купчина големи корици. Аз правя тебе голяма холивудска звезда, Йосарян. Multi dinero! Multi разводи. Чукане по цял ден. Si, si, si.
Когато Джоу Гладника направи крачка назад, за да се опита да снеме Лучана, както се облича. Йосарян успя да хласне вратата и да я затвори.
Джоу Гладника се нахвърли отчаяно срещу дебелата дървена преграда, отдръпна се назад да събере сили и отново се хвърли бясно върху вратата. В промеждутъците между нападенията Йосарян навлече дрехите си. Лучана бе облякла лятната си рокля в зелено и бяло и я запретваше над кръста си. Вълна от горчива мъка се надигна в гърдите му, когато той видя Лучана готова да изчезне завинаги в гащите си. Протегна ръка към нея и я привлече към себе си, хванал прасеца на вдигнатия й крак. Тя заподскача на куц крак напред и се притисна до него. Йосарян целуна романтично ушите и затворените й очи и опипа задната страна на бедрата й. Тя замърка чувствено, но миг по-късно Джоу Гладника стовари хилавото си тяло върху вратата в новото отчаяно нападение и едва не повали двамата на пода. Йосарян я блъсна настрани.
— Vite! Vite!24 — смъмри я той. — Облечи си дрехите!
— Какво дрънкаш, дявол да те вземе? — полюбопитствува тя.
— Бързо! Бързо! Не разбираш ли английски? Бързо се облечи!
— Stupido! — изръмжа тя. Vite е на френски, не на италиански. Subito, subito. Това искаш да кажеш. Subito!
— Si, si. Това искам да кажа. Subito, subito!
— Si, si — отговори тя с готовност и изтича да вземе обувките и обиците си.
Джоу Гладника бе прекратил нападенията си, за да прави снимки през затворената врата. Йосарян чуваше как трака блендата на фотоапарата му. Когато и той, и Лучана бяха готови. Йосарян изчака следващото нападение и неочаквано дръпна вратата. Джоу Гладника се просна всред стаята като жаба, която плясва във вода. Йосарян пъргаво го заобиколи, водейки Лучана зад себе си. Минаха през апартамента и излязоха в коридора. Заподскачаха надолу по стълбите с весел глъч, смеейки се шумно, докато им секна дъхът, и блъскаха развеселено главите си една о друга, щом спряха да си починат. Към края на стълбите срещнаха Нейтли, който се качваше, и престанаха да се смеят. Нейтли изглеждаше измъчен, мръсен и нещастен. Връзката му беше изкривена, ризата измачкана и той вървеше с ръце в джобовете. Имаше гузен, безнадежден вид.
— Какво става с тебе, момче? — запита съчувствено Йосарян.
— Пак съм без пукната пара — отвърна Нейтли с бледа и безумна усмивка. — Какво ще правя?
Йосарян не знаеше. Плащайки по двадесет долара на час, Нейтли бе прекарал последните тридесет и два часа с апатичната курва, която обожаваше, и не му бе останал ни цент от заплатата, нито от едрата сума, която получаваше всеки месец от богатия си и щедър баща. Това значеше, че той не може да прекарва времето си с нея. Тя дори не му позволяваше да върви редом с нея, когато обикаляше по тротоарите и заговаряше други военни; разяряваше се, щом забележеше, че той я следи от разстояние. Нищо не му пречеше да се навърта около апартамента й, но не беше сигурно дали тя си е вкъщи. А тя не му даваше нищо, ако не можеше да плати. За нея полът не представляваше интерес. Нейтли чувствуваше нужда да бъде уверен, че тя не прави любов с гадни типове или с някого, когото познава. Капитан Блак винаги държеше да я купи, когато идваше в Рим, само за да може да измъчва Нейтли, като му каже, че пак го е турил на милата му, и да го гледа как се трови, когато му разправя за всичките жестоки безобразия, на които я е принуждавал.