Като махна това малко парче от пода, Алварес си отвори пролука, през която видя минаващия отдолу масивен съединител. Бързайки нервно, той коленичи на около метър над улеите за колелетата, въртящи се с двеста и осемдесет километра в час. За един кратък миг изпита страхопочитание към технологията, произвеждаща такава скорост. За момент почувства дори симпатия към мечтата на Уилям Гохин.
За разлика от товарните и повечето пътнически влакове в Съединените щати, съединителите на френските високоскоростни влакове се контролират електрохидравлично. Кодирани превключватели на всеки вагон — като превключвателите на всеки два вагона работят почти едновременно — позволяват да се осъществи съединяване и разкачване. Безопасността се гарантира от опъна между два движещи се вагона, който предотвратява разкачване. Теоретично само когато вагоните са неподвижни — в депото или на гара — и ги приближат един към друг чрез маневра на локомотива, този опън изчезва и те могат да бъдат откачени един от друг.
Поради тази причина Алварес се протегна надолу и постави експлозива на Маккларън върху съединителя по дължина на главната ос. Той се лепна за стоманата като магнит. Провери портативното си GPS устройство за последен път и завъртя двата ключа. Така стартира таймера и освободи защитния механизъм на детонатора: при нарушена магнитна връзка със съединителя, бомбата би експлодирала преждевременно.
Животът е поредица от моменти. Ако Алварес беше свършил операцията в друг момент, неговите планове вероятно щяха да се осъществят съобразно плана му. След като постави обаче фланеца на място и заключи нагъната като хармоника стена, усети как някой настойчиво наднича над лявото му рамо през запотеното стъкло на прозореца на вагон-ресторанта. Това се оказа съвсем неочакван за него подтик. Втурна се бързо назад към вагон номер девет, където се намираше раницата му. Време беше да бяга!
Долови очертанието на обърната с гръб женска глава. Побиха го тръпки. Отвори вратата и влезе във вагон-ресторанта. Удари го аромат на парфюм, примесен с миризма на затворено помещение. Нервите му едва издържаха. Нещо го сряза в стомаха. Боеше се да не би плановете му да са били разкрити. Направи още една крачка навътре. Сърцето му биеше лудо. Видя увесени на закачалки спортни якета, бели ризи с петна от пот и вратовръзки. Замириса му на бира, чипс, уиски и дим на пури; чу високи гласове и смях. Напомняха за гимназия, за летен лагер, за зала за пресконференции. Някои очевидно вече си бяха взели алкохолни напитки.
През прозорците на вагон-ресторанта му се мярна бледо ръждивочервената линия на хоризонта. Трентън, Ню Джърси, помисли си той, давайки си сметка, че всеки момент Гохин ще започне пресконференцията.
Хората изведнъж сякаш започнаха да говорят по-високо, смехът им се насочи към него. Отчете грешката си с влизането в този вагон. Понечи да се върне, но устоя на изкушението. Кой го привлече да се озове тук и защо? Гост? Охраната? Самият Гохин? Чувството на тревога го изгаряше — нещо се беше объркало ужасно. Погледна си часовника. Видеото му щеше да се включи след по-малко от три минути.
Сервитьор, понесъл високо над главата си табла с шампанско, едва се размина с Алварес и му се извини. Отдръпвайки се да му направи път, не се стърпя и огледа претъпкания вагон.
На не повече от три метра от него стоеше същата онази жена. Точно когато Алварес я погледна, тя обърна глава настрани, сякаш за да го избегне. Носеше великолепна тъмносиня кадифена рокля за коктейли. Кожата й имаше цвят на перли, тъмни кичури коса обрамчваха лицето й. Сега тя се обърна към него. Беше Джилиан.
34
— И ти твърдиш, че сме минали точно край този мъж — Купърсмит погледна невярващо Тайлър.
— Така мисля — отвърна тихо той. Стояха в прохода между осми и девети вагон, съвсем близо до ръба на нагънатата като хармоника свързваща част по протежение на три реда рафтове за багаж. — Манекенът, скрит в помещението за техническа поддръжка, не е шега работа. Това е извънредна ситуация, защото Алварес сега заема пътническо място.
Купърсмит, разсеян от пистолета в дясната ръка на Тайлър, сякаш не го чу.
— И най-вероятно ни подслушва по радиото на честотите и на охраната, и на персонала по поддръжката. Никак не е разумно да използваме радиовръзка.