Купърсмит го изгледа гневно, с очевидното желание да не му пречат.
— А какво ще стане, ако спирачките преобърнат влака? — не спираше Тайлър. — Представи си, че е стъкмил нещата точно така. Как да сме сигурни?
Очите на Купърсмит едва не изхвръкнаха от орбитите си. Докато мъжът срещу него говореше разпалено, ръката му остана върху спирачната ръчка и с цялото си тяло той се притисна към нея. Целият бе плувнал в пот.
— Защо не кажем на машиниста просто да изключи двигателя и да оставим влакът сам да спре? — предложи Тайлър.
— С тази скорост и без спирачки обричаш девет вагона да летят напред с пълна скорост още километри наред. — Той продължи да стиска ръката си. — Слушай, ако стабилизаторите са повредени, ако той си разбира от работата, това чудовище може да се изтърколи и по права отсечка при скорост петдесет-шейсет километра в час. Много хора ще бъдат ранени, дори ще загинат. Не ни чака нищо добро.
— А ако отдели задните вагони в движение? — попита Тайлър. Точно това предполагаше, че е намислил Алварес и искаше да чуе как Купърсмит ще възприеме подозренията му.
— Няма начин да го направи — поклати глава началникът на поддръжката. — За целта съединителите трябва да са отпуснати, а сега те са обтегнати — обясни той. — Разбирам обаче какво имаш предвид. Но ако съумеем да изведем пасажерите оттам, преди да се опитаме да забавим влака, би било чудесно!
— И как да стане? Я виж какво има тук. — Той бръкна в раницата на Алварес и извади ръчна лебедка. — Може ли опънът между вагоните да се преодолее и те да се разкачат с нещо такова?
— Това ли му е планът? — Изумен, Купърсмит махна ръката си от аварийната спирачка. — Но защо терорист ще иска да откачи вагоните един от друг?
— За да избяга.
— Да откачи девети, ъхъ, и да наблюдава как влакът изчезва без него — кимна Купърсмит, размишлявайки на глас, и забърза към предната част на вагона, където отвори някаква кутия и вдигна телефона за връзка с локомотива.
— Купърсмит се обажда, началник поддръжка. Слушай. Тук имаме малко проблеми.
Купърсмит затвори, гледайки объркано.
— Машинистът няма да го направи. Няма да спре — съобщи той на Тайлър.
— Трябва да го направи!
— Нямало да спре влака само защото някаква ключалка била натъпкана с лепило. Ще се подчини единствено на разпореждане на Гохин.
Като по поръчка женски глас съобщи по високоговорителя, че в един от вагоните е на път да започне пресконференцията на Гохин, която ще бъде предавана за интересуващите се директно по вградените монитори над седалките във всички вагони.
— Гохин няма да спре този влак — прецени Тайлър на глас. — Не и след това съобщение. Няма да премести гостите. Нищо няма да направи.
— Трябваше да му кажа нещо друго. Трябваше да го излъжа — измърмори Купърсмит, все още изумен от отказа на машиниста.
Тайлър си погледна часовника:
— За колко време можеш да отвориш тази врата?
— Ще пробваме да я пробием, да я издълбаем около ключалката. Ще отнеме десетина-петнайсет минути.
— Нека бъдат пет — подкани го той.
Тайлър се взря в малката запечатана врата. Влакът беше подготвен да дерайлира — знаеше го без всякакво съмнение. Не можеше да пренебрегне това служебно помещение и същевременно намираше посегателството за прекалено. А ако не е нищо друго, освен отвличане на вниманието?
— Всеки вагон сам регулира движението си, така ли? — обърна се той към Купърсмит.
— Да.
— И скоростта, и посоката?
— Да, точно така.
— А стабилизаторите реагират според движението? — продължи да разпитва Тайлър.
— Именно те крепят вагоните върху релсите.
Поради приближаването към реката и предстоящото начало на пресконференцията на Гохин, Тайлър отново почувства напрежение. Времето им изтичаше. Затвори очи и се опита да се съсредоточи. Искаше да си представи как изглежда влакът.
— Значи навигационните системи са в постоянна координация помежду си.
— Разбира се.
— Включително и с локомотива — продължи Тайлър. — Следователно не е достатъчно нашият човек да пипне навигацията само в два вагона, а трябва да прави нещо, за което машинистът да не разбере.
— Сървърът в локомотива непрекъснато наблюдава връзките — кимна утвърдително Купърсмит. — Изключи ли се нещо, двигателят угасва автоматично. На „Пен Стейшън“ отново проверихме връзките. Всичко беше в изправност.