— Това не е твоя битка.
— Няма никаква битка. Семейството ти е мъртво. С какво ще ти помогне това?
Алварес се засегна, но отвърна спокойно:
— Сравняваш ни сякаш сме в едно и също положение. — След кратка пауза я подкани равнодушно: — Решавай.
Джилиан го погледна, обърна се и отключи вратата.
36
В син костюм, шит по поръчка, и с вратовръзка на червени, бели и сини райета Уилям Гохин стоеше на малка импровизирана катедра в предната част на вагона пред скупчени микрофони и леко опиянена аудитория. Дейтлайн беше една от седемте видеокамери, предназначени да запишат събитието тази вечер. Върху гърба на всяка седалка имаше инсталиран малък монитор с течни кристали, който показваше лицето на Гохин в леко розово.
Гохин сърдечно поздрави почетните си гости. Съобщаването за още храна и пиене непосредствено след презентацията оживи публиката. Последвалите аплодисменти би трябвало да му кажат нещо за аудиторията.
— Преди да започна да отговарям на вашите въпроси — подхвана той, застанал между две привлекателни дами от Отдела за връзки с обществеността — искаме да ви покажем кратък видеозапис за тази удивителна нова технология, с чиято помощ се движи влакът стрела. Ще ви предоставим тази информация и в писмен вид; ще я намерите във вид на брошури, които сме оставили заедно с рекламни тениски във вагон-ресторанта. Надяваме се да ви е интересно и да се забавлявате. Видеото е само около пет минути. Пускаме го сега.
Отляво зад Гохин стоеше О’Мали. За да се предпази от ярката светлина на камерите, носеше слънчеви очила и изглеждаше съвсем отнесен. В дясното му ухо бе пъхната усукана жичка, а на лицето си бе лепнал мрачна гримаса.
Една от помощничките на Гохин говореше по мобилния телефон. Вниманието на всички беше насочено към видеоекраните. Нетърпението нарастваше, но екраните все още оставаха черни. Няколкото появили се проблясъка подсказваха, че тече запис, ала не се появяваше нито картина, нито звук. Перфекционистът Гохин се гордееше с презентациите си, запазена марка на Северното железопътно обединение. Настоящата кратка пресконференция бе репетирана неколкократно, а оборудването — проверено щателно. В тази кампания нямаше място за аматьорски изпълнения. Той леко извърна глава, за да подкани хората си спешно да отстранят проблема.
Преди асистентките му да се отдалечат на три метра, върху малките екрани и върху големия монитор вдясно от Гохин се появи тъмен силует на мъж. Мъжът заговори с електронно модифициран глас — все едно имитираше робот:
— Скъпи пасажери, добре дошли на пробния пуск на влака стрела. Ако персоналът на охраната успее да спре този видеозапис, вие, пътниците, ще бъдете потърпевшите. Настоявайте да изгледате докрай записа, защото от сега нататък вашата безопасност зависи изцяло от мен. Имам списък с изисквания към господин Гохин.
Едната дама от връзки с обществеността френетично притисна телефона към устата си. Лицето на О’Мали внезапно побеля. Той пристъпи към Гохин, за да види екрана. От подиума Гохин го изпепеляваше с поглед.
— Ако исканията не бъдат удовлетворени — продължи да звучи гласът — влакът ще дерайлира точно след седем минути.
Избухна паника. През следващите няколко секунди видеозаписът беше много неясен, но най-близкостоящите до големия монитор, включително Гохин и О’Мали, чуха посланието.
— Ако влакът намали скоростта си с петнайсет километра в час, ще дерайлира автоматично. Господин Гохин, дано вече съм привлякъл вниманието ви.
Пасажерите крещяха недоволно.
— Това никак не е смешно! — извика някой.
Повечето репортери вече се опитваха да се свържат по мобилните си телефони.
— Първо и най-важно — оповести гласът от телевизионния монитор, — Уилям Гохин и Кийт О’Мали да признаят своите престъпления и измами и да поемат отговорността за трите смъртни случая в Дженоа, Илинойс, пряк резултат от техните решения…
Гохин изглеждаше сякаш е видял призрак.
Щом видеозаписът тръгна, Тайлър започна да си проправя път към шести вагон, наблюдавайки немия силует на профила на Алварес. Както и в самолетите, за всяка седалка имаше слушалки, без които нямаше как да се чува.
Без да използва радиостанцията, той беше вдигнал на крак хората на Купърсмит да започнат проверка на главния кабел и на навигационните системи. Сега им изкрещя да включат звука. Един от техниците скочи и направи точно това. Стерилният, синтезиран глас започна да се чува: отправяше обвинения и обяви, че влакът е на път да дерайлира. Стотиците манекени, сякаш загледани в екраните, се оказаха в сюрреалистична обстановка.