Електронният глас заяви:
— Директорът Уилям Гохин и началникът на охраната на Северното обединение Кийт О’Мали извършиха престъпление срещу всички клиенти и акционери на компанията, като отклониха средства, заложени в бюджета за систематична поддръжка на съоръженията, а в последствие фалшифицираха документи, за да удостоверят, че поддръжка е била осъществена. С тези отклонени средства фактически е финансирана голяма част от проекта за скоростния влак и по този начин бе пренебрегната сигурността и техническата надеждност на железопътните трасета в национален мащаб.
Тайлър си спомни гледката на дерайлиралия влак на гара Тер Хаут. Знаеше, че досега Алварес не е убивал хора чрез дерайлиране на влак, но това сигурно щеше да се промени.
Извика двамата техници и им постави съответните задачи. Единият — Раул — както бе изписано върху баджа, закачен на работния му гащеризон — го информира, че всъщност служителите от охраната са ги изпреварили.
— Човекът току-що отиде да провери съединителите на вагоните.
— Кой човек? — Главата на Тайлър щеше да се пръсне от напрежение.
— Служителят от охраната! — уточни Раул.
— Преди или след като започна видеозаписът? — попита Тайлър. О’Мали навярно бе мобилизирал хората си секунди след като пуснаха видеозаписа.
— Преди — отговори Раул с тон, който подсказваше, че е редно Тайлър да го знае. — Видеото започна току-що — обърна му внимание той.
— Заведи ме да видя — подкани го нетърпеливо Тайлър.
Дали не се бе заблудил с манекените? Например Алварес да не се е предрешил като манекен, а като служител от охраната. Но как тогава хората на О’Мали не са го забелязали?
Ако сега саботажът е в ход, както ставаше ясно от видеозаписа, и при максималната скорост, с която влакът се движеше, всичко можеше да се случи. Налагаше се Гохин да капитулира и да приеме исканията, каквито и да са те. Но доколкото Тайлър познаваше Гохин, това не му се виждаше възможно.
Имаше ли начин той и Купърсмит да предотвратят някак надвисналата опасност?
Силуетът от видеозаписа оповести:
— Господин Гохин, предложих ви много възможности да разкриете истината относно случая в Дженоа. Вие ги отхвърлихте, излагайки на риск всичко и всички тук. Стигнах дори дотам да се подиграя с дъщеря ви — колкото и отвратително да е това — но вие отново отказахте. Не заслужавате да се наричате „баща“. Някога и аз се радвах, че ме наричат така, но както вие и вашите гости виждате сега, вие се провалихте дори и в това отношение. От вас зависеше да избегнете сегашното положение. Представителите на пресата положително ще имат какво да ви питат.
Раул посочи малкия екран, монтиран непосредствено под тавана. В този момент полугола жена се отрази в огледало. Гретхен Гохин обърна глава към камерата и каза:
— Никога не са ме молили за това. Обикновено добавям нещо… Някои мъже предпочитат определен вид, нали разбираш?
Мъж с гръб към камерата започна да я разсъблича бавно — първо свали сутиена и го пусна в краката си, после дръпна към коленете бикините й и ги избута надолу. Камерата безпощадно улавяше всичко до най-малката подробност. Последва уговорка за заплащането.
— Сумата беше изтеглена от кредитната ти карта, когато потвърдиха, че си в стаята — каза голата Гретхен Гохин.
Записът беше зле редактиран.
— Не говори за бизнес. — Друга корекция и отново същият кадър: — Не говори за бизнес.
Голата жена повтаряше нескончаемо тези думи пред камерата, а мъжът стоеше коленичил пред нея, с очи на нивото на чатала й.
Силуетът на Алварес се показа отново.
Тайлър се опита да си представи какво отвращение изпитва Гохин. Как би реагирал един баща? Човешкото тяло няма да оцелее, ако скочи при такава скорост, и Тайлър се чудеше дали мъжът е очаквал подобна участ.
Синтезираният глас на Алварес предупреди всички пътници незабавно да се придвижат до някой от четирите вагона зад втория вагон-ресторант.
— Който остане в или пред двата вагон-ресторанта, сам поема отговорност за безопасността си.
— Ще раздели влака на две — прецени Тайлър на висок глас, разбирайки, че Алварес е планирал да пощади живота на хората.
Раул натисна бутона и предната врата на вагона се отключи.
В същия момент панически бягаща пияна, истерична тълпа го повали и стъпка. Тайлър отскочи настрани, прикривайки се зад вратата. Протегна се, улови отпуснатата ръка на Раул и го издърпа настрани от стадото обезумели хора.
Човешкият поток изглеждаше безкраен. Най-после, слава богу, преминаваха през шести вагон, устремени към края на влака. Притиснат до стената, Тайлър постепенно си пробиваше път напред към тоалетната отвъд вратата, през която ужасените гости все още минаваха.
Той трябваше да стигне до предния проход. Разполагаше с не повече от пет-шест минути.