Тайлър обмисли варианта да откачи кутията и да я хвърли на релсите, но се боеше да не би да е нагласена да се детонира при докосване. Още по-лошо, той знаеше, че е предназначена да спаси живота на хората, а не да го отнеме.
Най-доброто, което можеше да направи, беше да премести всички пътници в задните вагони и да остави проклетото нещо да гръмне.
При никой от дерайлиралите влакове досега не бяха открити следи от експлозив. Затова експлозивите не се връзваха с действията на Алварес. Но от друга страна, товарните влакове не превозват пътници и Тайлър допусна, че това обяснява разликата.
По време на дългия завой Тайлър се вкопчи в задницата на вагона, само на педя от релсите. При движението влакът започна да се поклаща, сякаш стабилизаторите не работеха. Вагоните се притискаха един към друг и пространството се стесняваше. За момент Тайлър получи пристъп на гадене и почувства замайване. Затова се отказа от опита да се провира под вагоните да търси Алварес. На всичкото отгоре го присви и стомахът.
Тогава с периферното си зрение забеляза някакво движение и погледна нагоре. Алварес стоеше на платформата между вагоните, до тясната пролука в отворената стена хармоника. Взираше се надолу към Тайлър, който се парализира от тази внезапна среща. С нетрепващо лице Алварес затвори стената хармоника и Тайлър видя как тя се прилепи плътно на мястото си.
Алварес го беше заключил извън влака.
38
Пътниците от четирите предни вагона се юрнаха през втория вагон-ресторант, през следващия и през последващия вагон и се наблъскаха в последния, а които не успяха, се скупчиха в осмия. Уилям Гохин остана във втория вагон-ресторант, където барманът, потейки се обилно, остана с него.
— Върви — подкани го Гохин накрая, докато отпиваше скоч.
Барманът, петдесетинагодишен чернокож здравеняк на име Фред Уокър, събра смелост и се изправи срещу господаря си.
— По-добре да правим, каквото каза човекът, господин Гохин. И вие също. Очаквам влака да го сполети беда.
За няколкото минути, докато пасажерите се изтегляха назад, Гретхен Гохин се бе появила гола по екраните.
— Ти върви, Фред — повтори Гохин. — И аз ще дойда.
Барманът кимна мрачно. Бе видял стотици пияници през живота си. Беше виждал как жени идват да прибират мъже, как мъже прибират жени, как позеленели от пиене студенти, продължават да се наливат. На някои бе предлагал съвет или бе отказвал да ги обслужи; с други бе обсъждал световни проблеми. Беше му се случвало да влиза в ролята на психиатър, приятел и съветник на безброй непознати, с които бе разговарял за всичко, дошло му наум, и то без да се притеснява. Сега обаче се поколеба. Беше работил за тази компания трийсет години. И все пак, преди да тръгне, каза:
— Децата се забъркват във всякакви неприятности, господин Гохин. — Фред долавяше, че отчаянието на Гохин няма нищо общо с влака. — А на родителите се пада тежката задача да ги измъкват. Дъщеря ви се нуждае от вас, господине. Не оставайте в този влак.
— Какво знаеш ти? — погледна го Гохин.
— Повече, отколкото допускате.
След тези думи Фред тръгна да излиза, но вървеше бавно.
Гохин се свлече върху кожената седалка край стената и се протегна към най-близкото изоставено питие. Скоч. Точно това му трябваше. Спомни си живо как преглеждаше дизайна на тези седалки, на подовата настилка във френските вагон-ресторанти. Толкова много детайли. Толкова безкрайно много подобрения. Ала ужасяващият образ на Гретхен бързо измести тези мисли.
Погледна си часовника. Крайният срок за неговата изповед изтичаше след три минути. Щеше да дойде и да си отиде този краен срок. Единствената изповед, която възнамеряваше да направи, беше пред Господ.
За броени минути се сгромоляса от най-високия си връх в най-мрачната бездна и жестокият провал го накара да пожелае смъртта си. Бе копнял да дари на Америка нещо велико и трайно, да впише името си, неговото семейно име, в учебниците по история. Всички грандиозни начинания изискват жертва. Навремето поискаха и Алварес да принесе своята жертва, но Гохин си даде сметка, че е зле замислено. А впоследствие нещата само се влошиха. Смъртта и мъката наистина са ужасни, ала маловажни, докато влакът е нещо безсмъртно, важно за страната, за цялото човечество.