— Какво работиш?
Дълго и усърдно Алварес обмисля отговора.
— Експлозиви — най-сетне каза той, без да знае защо точно го направи. Обикновено се задоволяваше с „продажби“. Впрочем, нямаше значение, защото никой не питаше за подробности. — Работя на свободна практика — поясни той. — Предимно за филмовата индустрия. Тук се снимат доста продукции. В момента работя за една.
— Кой участва? — попита тя. — Познавам ли някой от актьорите?
— Естествено. Подписали сме обаче договори за конфиденциалност. Нямаш представа какви параноици са някои режисьори. — Изчака я да каже нещо, но тя мълчеше. — Антонио Бандерас и Харисън Форд — допълни той.
— Сериозно?
— Това е филм за влакове. За железници. Но не си го чула от мен — усмихна се самодоволен, горд от себе си заради тази измислица.
Тя го хвана здраво за ръката.
— Имаш ли нещо против?
— Не, няма проблем — отвърна той.
Изхвърлянето на тялото от влака промени нещата завинаги. Независимо дали човекът бе дошъл да го търси, или възнамеряваше да го убие, кръвта, борбата, раздраното кървящо лице на мъжа и Алварес, сляпо размахващ горещия примус — всичко това беше факт. Картините така и не изчезваха. Той нарани сериозно човек — дори може би го е убил — било то при самозащита или не.
Ала лъжите бяха започнали твърде отдавна, за да секнат сега. Налагаше се да продължи с театъра и да бъде човекът, когото бе намразил.
— Кажи ми за жената от снощи — настоя Джилиан.
— Казах ти. Дължи ми нещо.
— Пари?
— Не, по-скоро услуга. Не ми се говори за това.
Почувства се уморен, направо съсипан от изтощение. Нощта, прекарана с нея, добавена към жестоката нощ в товарния вагон, си казваха думата.
— Може и да не се видим повече — подхвърли той.
— Знам. Никакво обвързване, никакви усложнения, точно това исках и аз. — Тя се усмихна уверено и продължи: — Имам чувството обаче, че ще се върнеш.
— Не е изключено и да си права.
Думите му й харесаха.
— И дано тогава не се притесняваш да ми кажеш какво работиш наистина. — Гласът й така и не трепна. — Харисън Форд снима във Ванкувър.
Закуската им продължи в мълчание. Алварес си беше намерил майстора.
10
Откритият на територията на Средния запад окървавен замръзнал труп вдигна на крак съдопроизводството в Южен Илинойс, разпали и без това подхранваната от медиите ярост и разстрои стотици, ако не хиляди жители покрай железопътните линии на Средния запад, защото вече виждаха повторното появяване на Железопътния убиец. Намесата на следователи от ФБР засили чувството за необходимостта от незабавни действия.
На брифинг на ФБР Нел Прийст изложи интересите на нейната корпорация. В това време Тайлър се намираше в Чарлстън, Илинойс, където работеше с най-добрия клас по криминология в Източния университет на Илинойс — там бяха изпратени касети от охранителни камери на двайсетина магазина за търговия на дребно. Междувременно съществуването на тези записи бе останало незабелязано за ФБР, а други се заеха да изясняват правомощията си, което беше добре дошло за Тайлър.
— Получихме общо двайсет и две касети — обясни на Тайлър професор Тед Маккафъри, чиято посивяла брада бе късо подстригана, а на върха на носа му се крепяха очила с половинки стъкла; краищата на яката му бяха оръфани и едно от копчетата липсваше. — Видеокасетите ни ги изпратиха загрижени магазинери, началници на автобусни и влакови гари — всичките в радиус от около осемдесет километра от къщата в чифлика. Очакваме подобен брой и от банките — записите от автоматите за теглене на пари, които поискахте. Верни на теорията, че две глави мислят по-добре от една, сложихме по двама студенти да преглеждат една касета.
— Карирана риза…
— И сини джинси, да — потвърди Маккафъри. — Обезпокоих Дон Маршал само защото съм абсолютно сигурен, че попаднахме на нещо. Двайсет и четири години работих за щатската полиция — добави гордо, — а после университетът ме грабна, вероятно защото съм един от малкото с две магистратури: по криминология и съдебни науки — похвали се той. — Никога не съм допускал, че ще преподавам, а я ме погледнете сега!