— Харолд Уелс работеше за Северното обединение. Очевидно е споменал думата латиноамериканец в лагера за бездомни. Загинал е няколко часа по-късно. Всеки може да го е убил. Но аз трябва да мисля не само за това, че е търсил определен човек, но и че е умрял в неговите ръце. Трябва да питаме кой и защо.
— Съгласен съм — подкрепи го Ръкар.
— Може би латиноамериканецът представлява опасност за обществения транспорт — предположи Тайлър, опитвайки се да намери оправдание на началника си да го задържи за разследването.
— Може и да мине — съгласи се Ръкар. — Но по-добре попитай първо Гохин защо искат да те разкарат от случая.
— Гохин? Гохин е пътник — възрази Тайлър.
Списание „Тайм“ бе публикувало голяма статия за изпълнителния директор и председател на борда на Северното обединение, илюстрирайки я с карикатура, изобразяваща Гохин, възседнал влак „Стрела“, а от джобовете му се изливат пари. Провокативното заглавие намекваше за слуховете, че той вероятно ще влезе в политиката.
— Поканен си да се срещнеш с Гохин на прием в „Рейнбоу Рум“.
— Не точно такава среща си представях — отговори Тайлър.
— Само тази ще получиш. Отправи поканата лично, Питър. А това означава нещо, нали? Не секретарка, не личен асистент, а самият Бил Гохин. Графикът му е запълнен. Прави ни подарък. Или го приемаме, или ще чакаме месец, за да го видим. — След кратка пауза Ръкар добави: — Официалното облекло е задължително, Питър. Вземи си костюм под наем, ние ще покрием разходите.
— Обезпокоен е — отбеляза Тайлър. — Понамирисва на възпрепятстване на правосъдието.
— Пипай кротко. При най-малката заплаха ще започне да коли и беси.
— Сигурно е разтревожен, иначе щеше да го възложи на друг.
— Бил Гохин поема отговорност дори и когато друг се издъни. Грешката да не ни допуснат при разпознаването на Харолд Уелс е на Кийт О’Мали. Бъди сигурен. Но О’Мали работи за Бил, така че Бил сам ще поеме удара. Такава е схемата.
— Познаваш го — предположи Тайлър.
— И то доста добре.
— Ако се срещна с Уилям Гохин, играта ще загрубее. Той е избрал този ход, за да парира нещата в зародиш.
— Ти представляващ американското правителство, Тайлър. Никакви груби игри.
— Използваха ни, използваха мен, твоя отдел. Лъгаха ни, пазеха тайни, възпрепятстваха правосъдието и все още не са дали обяснение. Или са? — подхвърли той. — Питал ли си твоя приятел Гохин какво е правел негов агент под прикритие на онзи влак извън Тер Хаут?
— Вършил си е работа, надявам се.
— Но не си го питал.
— Не съм — призна Ръкар, — не беше уместно.
— Уместно? Кръвта във вагона е на един от агентите на Гохин! Каква задача е имал? Кого е търсил и защо? И защо в началото изпратиха Нел Прийст в Сейнт Луис? Ще ти кажа защо: защото са изгубили следите на Харолд Уелс и това ги е изплашило до смърт. Следователно има от какво или от кого да се страхуват. Знаели са, че Уелс е бил близо. Близо до какво ли? До кого ли? И това ще ти кажа: до латиноамериканеца. Говоря за същия тип, за когото е задавал въпроси в лагера за бездомници. И ако е така, то те все още крият нещо, защото аз не съм чул да са съобщили никакви имена.
— Дипломатичността е част от работата, Питър. Имай го предвид. Голяма част от работата. Ние представляваме федералното правителство, не квартален участък, който се интересува само от задържането на поредния заподозрян. Настъпиш ли нечий мазол, особено на Уилям Гохин, ще свърша в деловодството.
— Хари Уелс е отсякъл с брадва част от стъпалото на бездомен глупак. В Северното обединение това стандартна процедура ли е? Ще ти кажа какво е: признание за безсилие. Изпитвал съм го. Лабиринт от задънени изходи. Все едно партньорът ти да танцува малко по-бързо, по-уверено отколкото ти можеш. Започваш да вършиш глупости. Харолд Уелс е мъртъв, защото е станал нетърпелив. — Зачуди се дали Ръкар не му е затворил телефона. — Ако Уилям Гохин се опита да ми пробута версията, че Харолд Уелс е жертва на случайно проучване, това ще прелее чашата! Дипломатичност! В този отдел не аз коля и беся, та да използвам твоята метафора.
— Не знаем какво ще обясни Бил — защити се Ръкар. — Как възприемаш идеята да му дадем шанс?
— Казвам ти…
— Не ми казвай, ако не си сигурен — прекъсна го Ръкар. — Не отправяй толкова лесно обвинения към Бил Гохин. Отърви се от уличния полицай в теб, Питър. Тук номерът няма да мине. Казвам ти — това е висша класа.